Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Така ли? — Стикли се облегна на стола си. — Вие сте жена. И сте сама. Бъдете сигурна, че вече са ви набелязали като лесна и достъпна цел. Те ще заложат на самотата ви. Всяко ваше движение ще бъде наблюдавано и записвано. Посолството и резиденцията ще бъдат натъпкани с подслушвателна апаратура. В комунистическите страни ние сме принудени да използваме местни хора за обслужващ персонал, така че всеки прислужник в резиденцията ви ще бъде член на румънската тайна полиция.
Опитва се да ме сплаши, помисли си Мери. Е, няма да успее.
Дните на Мери бяха разчетени по часове, а същото се отнасяше и за повечето от вечерите. Освен уроците по румънски програмата й включваше и курс в Института по международни отношения в Рослин, брифинги в разузнавателния отдел на Министерството на отбраната, срещи със секретаря на Службата за международна безопасност и със сенатските комитети. Всички те имаха искания, съвети и въпроси към нея.
Мери чувстваше вина към Тим и Бет. С помощта на Стантън Роджърс тя бе намерила възпитател за децата. Освен това Бет и Тим се бяха запознали и с други деца, живеещи в хотела, така че поне си имаха другарчета за игра, но въпреки това й беше неприятно, че трябваше да ги оставя сами за толкова дълго време.
Мери се стараеше поне да закусва с тях всяка сутрин, преди да отиде на курса си по румънски в института от осем часа. Езикът беше просто невъзможен. Учудвам се как румънците могат да го говорят. Тя учеше, като повтаряше изреченията наизуст:
добро утро — buña Dimineaţa
благодаря — mulţimésc
няма защо — cu plàcére
не разбирам — nu inteleg
сър — domnule
госпожице — domnisoara.
Нито една от думите не се произнасяше така, както се пишеше.
Бет и Тим мълчаливо я наблюдаваха как се мъчи с домашните си. Бет се усмихна:
— Това ти е отмъщението, задето ни караше да учим таблицата за умножение.
— Искам да се срещнете с военното си аташе, госпожо посланик, полковник Уилям Маккини — каза Джеймс Стикли.
Полковник Маккини носеше цивилни дрехи, но държанието му бе като на военен. Той беше висок мъж на средна възраст с набръчкано, обветрено лице.
— Госпожо посланик. — Гласът му беше груб и дрезгав, сякаш страдаше от болки в гърлото.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Мери.
Полковник Маккини беше първият член от екипа й, с който се срещаше, и това силно я развълнува. Сякаш се приближи още малко до новия си пост.
— С нетърпение очаквам възможността да работим заедно в Румъния — каза полковник Маккини.
— Били ли сте досега в Румъния?
Полковникът и Джеймс Стикли се спогледаха.
— Да, бил е вече в Румъния — отговори Стикли.
Всеки понеделник следобед в заседателната зала на осмия етаж на Държавния департамент се провеждаха дипломатически семинари за новите посланици.
— Във външните мисии има строга йерархия — слушаше групата. — На върха на пирамидата е посланикът. След него (или нея, автоматично си помисли Мери) е първият съветник. След него (след нея) са аташето по политическите въпроси, аташето по икономическите въпроси, аташето по административните въпроси и аташето по връзките с обществеността. След това идват аташето по селскостопанските въпроси, търговското аташе и военното аташе. Това е полковник Маккини, помисли си Мери. — Когато заемете новите си постове, вие ще се ползвате с дипломатически имунитет. Не могат да ви арестуват за превишаване на скоростта, за шофиране в пияно състояние, за подпалване на къща и дори за убийство. Ако умрете, никой няма право да докосва тялото ви или да преглежда бележката, която може да сте оставили. Можете да не си плащате сметките — магазините не могат да ви осъдят за това.
— Не позволявайте жена ми да го научи! — извика някой от групата.
Инструкторът погледна часовника си.
— Препоръчвам ви преди следващото ни занятие да прегледате учебника по международни отношения, том втори, раздел триста, където става въпрос за обществените ви контакти. Благодаря.
Мери и Стантън Роджърс обядваха в хотел „Уотъргейт“.
— Президентът Елисън би искал да направите няколко изявления — каза Роджърс.
— Какви изявления?
— Ами ще организираме някои неща на национално равнище. Интервюта за пресата, радиото, телевизията.