Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Е, ma chere, пътуването не мина точно както възнамерявах —подхвана той небрежно. — Имах намерение да се опознаем интимно.
— Не желая да те оскърбявам, но се радвам, че стана така. Ако не беше пострадал, щеше да ме изнасилиш — припомни Девън.
Устните на Льо Ватур се свиха в горчива усмивка.
— Изнасиля е силна дума. От теб се искаше само да не се съпротивляваш.
— Какво искаш, Льо Ватур — смени темата Девън.
— Ако бях в състояние, щях да ти покажа, но както вървят нещата, ще стигнем Англия, преди да се възстановя напълно, за да ти отдам дължимото — оплака се той с горчивина. — След четири-пет дни ще бъдем при устието на Темза.
У дома, развълнува се Девън. Дали щеше да успее да се върне към предишния си начин на живот, след като вече опозна и обикна Диабло? Нямаше да е лесно да застане до Уинстън, след като доброволно сподели леглото на Диабло. А още по-трудно, мислеше си мрачно тя, ще бъде да се омъжи за годеника си, ако той все още я иска. Срещата с баща й, изглежда, бе единственият светъл лъч в нерадостното й бъдеще. Просто ще трябва да се научи да живее без красивия пират, когото обикна. Изведнъж обезпокоителна мисъл обсеби съзнанието й.
— Как ще влезеш в лондонското пристанище? Рискът не е ли прекалено голям? Няма ли да те арестуват?
— На мачтата ми ще се вее британското знаме — отвърна Льо Ватур лукаво. — Номерът би трябвало да мине, стига да сме достатъчно внимателни да не събудим подозрения. Възнамерявам да стигна до Лондон и да се измъкна оттам, преди властите да разберат, че съм се мяркал наоколо. Къде ще открия баща ти?
— Вероятно в Чатам Хаус, градската ни къща в Лондон — отвърна Девън замислено. — Татко не обича да стои много-много в провинцията откакто мама почина.
— Чудесно, ma chere — ухили се Льо Ватур, без да си дава труд да скрие алчността си.
По пътя към лондонското пристанище „Победа“ не се натъкна на никакви неприятности. Девън с раздразнение научи, че няма да бъде пусната на брега веднага — трябвало да изчака Льо Ватур да се срещне с баща й и да прибере наградата. Не й оставаше нищо друго, освен да снове из каютата, докато пиратът уреди въпроса на сушата. Преди да тръгне, той остави пазач пред вратата, за да предотврати евентуалното й бягство.
Девън съжаляваше единствено за раздялата с медальона — носеше го постоянно на шията си, защото в него бе скътана снимка на майка й. Пиратът обаче й поиска нещо за доказателство пред баща й и медальонът се окача единственото, което успя да предложи на Льо Ватур.
Глава десета
— Казваш, че дъщеря ми е на твоя кораб здрава и читава — недоверчиво повтори графът на Милфорд.
— Mais oui — потвърди Льо Ватур угоднически. — Лейди Девън сама ще ви разкаже как рискувах живота си и крайника си, за да я измъкна от бърлогата на дявола.
— О, кръв Господна! Човече, къде е тя? Защо не е с теб? Или всичко е измама? — лицето му силно почервеня и свирепа бръчка проряза челото му. — Отвличането на дъщеря ми ме хвърли в ужасни мъки. Кой си ти?
— Наричат ме Льо Ватур.
— Льо Ватур! — повтори графът, разпознал името на часа. — Проклет пират! Заедно с Диабло сте се наговорили да ми измъкнете парите, номерът няма да мине, Льо Ватур. Махай се оттук, преди да съм извикал властите. За главата ти е обявена награда.
— Mon ami, вие имате погрешна представа за мен.
— Не съм ти приятел, Льо Ватур. Ти просто лъжеш. Годеникът на Девън и аз не стояхме със скръстени ръце през изминалите седмици, но дори кралският флот не успя да хване дирите на онзи негодник Диабло и вече изгубихме надежда да я видим отново някога. Обещанието на онзи мерзавец да върне дъщеря ми се оказа празни приказки.
— Познавате ли това? — попита Льо Ватур, като разклати пред носа на лорд Харви медальона на Девън, прикрепен на тънка златна верижка.
— От къде го взе?
Изтерзаният благородник сграбчи медальона от ръката на Льо Ватур и започна да го оглежда внимателно, преди да го отвори. Щом съзря снимката на покойната си съпруга, разбра, че пиратът говори истината. Девън никога не би се разделила със скъпия си спомен, освен при необичайни обстоятелства.
— Сега вече вярвате ли ми? — осведоми се Льо Ватур иронично. — Не съм причинил никаква болка на дъщеря ви и възнамерявам да ви я върна жива и здрава.
— Колко искаш, Льо Ватур? — лорд Харви бе готов да заплати мило и драго за обичаната си дъщеря.
— Вие сте не само мъдър, но и щедър — поласка го Льо Ватур. — Няма да се пазаря с вас. Искам три хиляди лири. В злато. Преминах през доста премеждия, за да доведа дъщеря ви и много се охарчих. — Той си мислеше за Скарлет — тя настояваше за дял от една трета и за екипажа — моряците също чакаха своето.