Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Девън остана скептична към уверенията на Льо Ватур, на глас обаче каза:
— Да предположим, че си прав. А колкото до ключалката на вратата, още не е поставена.
Французинът бе пренебрегнал многобройните й напомняния.
— Ма chere — подхвана Льо Ватур, добре изпълнявайки ролята на загрижен, — била ли си обезпокоявана, откакто стъпи на кораба? Някои от моите моряците да те е закачил?
Макар и с неохота Девън трябваше да признае, че Льо Ватур командваше кораба и екипажа с железен юмрук, бързо раздаваше жестоки наказания при провинение — през последните дни често дочуваше свистенето на камшика, стоновете, писъците и виковете, изтръгнати от ужасни болки. Бе успяла да се въздържа и не споделяше какво мнение има за отношението му към моряците.
— Не, никой не ме е безпокоил досега.
— И за в бъдеще ще бъде така — увери я той нагло. — Хората ми знаят, че изисквам безпрекословно подчинение, но стига сме обсъждали тази тема. Наредих на готвача да приготви специална вечеря. Малък знак да отпразнуваме нашия съюз.
— Трудно може да се нарече съюз — възрази Девън.
— А ти как би го нарекла, ma chere? Според мен той се оказа изгоден и за двама ни. Ти получаваш свободата си, а аз… което искам — завърши тайнствено Льо Ватур. — Та за вечерята…
Няма как да откажа, разсъждаваше Девън. Да разгневи Льо Ватур бе последното нещо, което можеше да си позволи. Доброволно се бе поставила в уязвимо положение и вече съжаляваше. Не бе желала никой да пострада и често се молеше Кайл вече да се е възстановил от раната. Стараеше се да не мисли за Диабло. Стореше ли го, болката бе непоносима.
— Разбира се — прие Девън неохотно. — Благодарна съм ти, независимо, че никак не одобрявам суровите ти действия спрямо Кайл. Постъпката бе безсмислена и можеше да причини смъртта му.
— Наложи се да постъпя така, за да не ни попречат да избягаме. Сигурен съм, че ще оживее. И така, ma chere, до довечера.
С галантен жест, напълно необичаен за занаята му, Льо Ватур поднесе ръката на Девън към устните си, после се обърна и се отдалечи с пружинираща походка.
Смутена, Девън крачеше из каютата, напълно съзнавайки сериозната грешка да се постави в ръцете на Льо Ватур. Не бе я докоснал, но черните му очи я изяждаха при всяка среща и тя ненавиждаше погледа му, който се задържаше много по-дълго от необходимото върху бюста й. Кайл се оказа прав — този мъж не заслужава доверие. Е, помисли си тя, поне е наясно какво може да очаква и бе готова да се справи.
Не след дълго се появи Льо Ватур, придружен от двама моряци, носещи разнообразни блюда с изкусителни ухания. Пиратът се бе издокарал като денди — син кадифен жакет, бяла риза, богато украсена с дантели. Посочи на мъжете къде да поставят ястията и напитките и с небрежен жест ги отпрати.
— Изглеждаш пленително, ma chere — измърка той, щом останаха сами.
Всъщност Девън не бе сторила нищо, за да подчертае естествената си хубост.
— Започваме ли? — попита тя. — Храната ухае чудесно, а аз умирам от глад.
— Прекрасна идея — одобри Льо Ватур. Хищният му поглед говореше, че предпочита да изяде нея, а не сервираните блюда. Макар и нелишен от привлекателност коварното му поведение изостри нервите й.
По прозорците биеше пороен дъжд, а вятърът виеше зловещо, просто бе невъзможно вечерята да продължи — от люлеенето няколко блюда се изсипаха на пода.
— Няма нищо — успокояваше Девън недоволния Льо Ватур. — Вече се нахраних.
— Не така си представях тази вечер, ma chere — извини се той и стана. Стъпи здраво на люлеещия се под, подаде ръка на Девън и й помогна да седне на койката. — Тук ще си в безопасност, докато премине бурята — увери я той, но вместо да напусне каютата, се настани до нея.
— Нямат ли нужда от теб на палубата? — попита тя и усети, че гласът й е готов да й изневери поради обзелата я паника.
— Пек е напълно способен да се справи с кораба по време на буря. А и както вече ти казах, тя едва ли ще продължи дълго. Може би ще успеем да създадем собствена буря тук, в каютата — привърши той лукаво.
— Предпочитам да остана сама — възрази Девън високомерно. — Не бих искала да те отклонявам от задълженията ти.
— Ти не си наивна, ma chere. Разбираш за какво говоря. — Чертите на Льо Ватур придобиха хищен израз и той посегна към нея. — Знаеше какво те очаква, когато се съгласи да тръгнеш с мен. — Сграбчи я през кръста и я притегли към себе си.
— Ти обеща! — дърпаше се Девън, като го удряше с юмруци по гърдите. — Каза, че ще ме отведеш при баща ми, без да ме нараниш.