Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Ужасен шум от чупещо се дърво изтръгна Девън от мислите й. Викове и крясъци по-силни от виещия вятър я тласнаха бързо да скочи от койката, наметна пелерина над оскъдните остатъци от дрехи и убедена, че корабът ще потъне всеки момент, реши да напусне каютата.
Ръката й бе на дръжката, когато вратата се отвори със замах и я изтласка назад. Няколко мъже, вир-вода, почти удавени, нахълтаха вътре и внесоха някакво тяло. Девън веднага разпозна Льо Ватур. Тя им направи път, за да го отнесат до койката. Едва тогава забеляза около тридесет сантиметровото парче дърво, което стърчеше от бедрото му, както и странния ъгъл, под който бе извита дясната му ръка.
— Какво стана?
— Основната мачта се счупи и капитана не успя да се дръпне навреме — изръмжа Пек, помощникът на Льо Ватур.
— Ще оживее ли?
— Кой знае!
— Къде е лекарят?
— Мъртъв. Мачтата го притисна. Не беше толкова бърз, колкото Льо Ватур.
Коравосърдечните отговори потресоха Девън.
— Кой ще се грижи за него като няма лекар?
В следващия миг нов тътен разкъса въздуха и Пек бързо разпореди:
— Направи каквото можеш. Ще ти оставя едни моряк да ти помага, но останалите ми трябват.
Той изчезна, последван от всички, а Девън остана с един дребен, сбръчкан пират, очевидно прекалено стар, за да е от някаква полза на палубата.
Девън се загледа в Льо Ватур и я обхвана ужас. Личеше си, че е пострадал тежко. Заради онова, което се опита да й стори, заслужаваше да го остави да умре, но не можеше… той бе човешко същество, макар и окаяно, а тя бе достатъчно добросърдечна и щеше да му помогне. Не че бе особено веща в лечебните изкуства. Напротив.
— К’во шъ праиш, милейди? — попита неуверено стария пират, взирайки се в кървящия капитан.
— Как се казваш?
— Викат ми Дърдорко, защото се разпраям истории.
— Е, Дърдорко, какво предлагаш? Готова съм да направя каквото мога, но то не е много.
— Малко помагах на доктора, ама и аз не зная кой знае колко. Е, за начало да махнем дървото — предложи Дърдорко. — И да опитаме да спрем кръвта. После да видим как да понаместим ръката.
Стиснала зъби, за да не й прилошее, Девън помогна на Дърдорко да измъкнат голямата треска от крака на Льо Ватур. Промиха отворената рана с огромно количество ром и успяха някак си да понамалят кървенето. За щастие през цялото време капитанът остана в безсъзнание. За късмет кракът не бе счупен. Превързаха раната с чисти бинтове и се захванаха с ръката.
Девън изпрати Дърдорко да търси дъска, за да я използват вместо шина. В това време Девън установи, че счупването е между лакътя и китката. Дърдорко се върна. Наместиха костта и прикрепиха ръката към дъската, а после откриха в лекарската чанта опиева тинктура и изляха солидна доза в устата на Льо Ватур.
Изтощена, Девън се отпусна на стола и затвори очи. Старият пират се зае да измие Льо Ватур и му навлече чиста нощница. Едва тогава тя проумя, че бурята е отслабнала — по някакъв начин бяха успели да се измъкнат. Изненада се да открие, че е все още жива и не наранена, макар „Победа“ вероятно да бе сериозно пострадал.
През следващите няколко дни пиратите бяха прекалено заети, за да обръщат внимание на Девън — имаше толкова много неща за поправка по кораба. Искаше да остане незабелязана, затова предпочете да не излиза от каютата. Прекалено пострадал, за да бъде преместен, Льо Ватур остана в същата каюта и Девън се видя принудена да спи на сламеник. Дърдорко влизаше и излизаше постоянно: носеше храна и полагаше грижи за ранения. Пек идваше всекидневно: да следи как върви оздравяването на Льо Ватур и да получава разпорежданията на дошлия в съзнание капитан.
По някакво чудо или заради обилното количество ром, но раната на Льо Ватур не гнояса и макар, и бавно, но зарастваше. След седмица, подпомогнат от двама снажни пирати, той изкуцука до друга каюта. Бе достатъчно суетен, за да позволи Девън да го вижда тъй безпомощен. Беше ясно обаче, че дясната му ръка никога няма да си възвърне предишната гъвкавост. И все пак имаше за какво да е благодарен. Само че характерът му пречеше и той бе по-скоро огорчен. Съдбата се намеси и го лиши от възможността да осъществи дълго, внимателно и сериозно подготвяния план да обладае Девън. Очевидно трябваше да се откаже от удоволствието да опознае тялото й. Оставаше утехата от наградата на графа.
Никой не се радваше повече от Девън на осакатяването на Льо Ватур. Планът му за съблазняването й пропадна, но твърдо бе решил да получи цялата награда от баща й, затова не позволяваше на екипажа да я закача. Когато се пооправи и вече можеше да се придвижва, макар и мъчително, без чужда помощ, той посети Девън в каютата.