Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Лорд Харви слезе от каретата преди лакеят да свари да се притече на помощ, а очите му не се откъсваха от крехката фигура на Девън.
— Носите ли златото? — попита Льо Ватур, застанал пред възпълния граф.
— Да. Всичкото. Освободи Девън.
Кимвайки, пиратът се обърна и даде знак на Пек, който разреши на Девън да тръгне по пасарела. Тя хукна и скоро бе в обятията на баща си. Едва тогава графът пусна торбичката със злато в ръката на Льо Ватур. Лорд Харви вдигна дъщеря си и я настани в каляската, където избухна в ридания върху широките му гърди. Кочияшът рязко потегли, а Льо Ватур остана на кея да брои щастлив парите.
— Хайде, хайде, скъпа — утешаваше я графът несръчно. — Всичко вече е наред. Ти си в безопасност.
Лорд Харви нямаше откъде да знае, че думите му ще предизвикат нов изблик на сълзи — те напомняха на Девън всички онези случаи, когато Диабло я бе наричал „скъпа“: понякога гальовно, друг път шеговито, но винаги с любов.
— Ужасно ли беше, мила моя? — попита графът, когато сълзите на Девън понамаляха.
— Не, татко. Наистина не изцяло. Диабло не ме е наранил. Напротив, отнесе се дори внимателно с мен, макар да имаше достатъчно поводи да е груб. Аз… Аз стрелях по него още в деня, когато ме качи на кораба. Раната не се оказа опасна, но за известно време го обездвижи.
Червендалестото лице на лорд Харви застина от смайване.
— Боже милостиви, момиче! Стреляла си по Диабло и си останала жива, за да го разправяш! Този мъж е безмилостен убиец и е цяло чудо, че не е заповядал да те унищожат на часа.
— Диабло… не е такъв — започна да обяснява Девън плахо, опитвайки се да опише мъжа, когото бе обикнала.
Лорд Харви погледна Девън с присвити очи.
— Да не би разбойникът да те е омагьосал, дъще? Той е погубил стотици души, откраднал е стока за хиляди лири и е потопил безчет кораби. Един дявол знае колко жени е изнасилил. Този мъж е лишен от всякаква чест. Даде дума да те върне, а не изпълни обещанието си и само потвърди, че няма морал, нищо, освен лъжи и измама.
— Диабло щеше да ме освободи, татко, но буря ни отклони от курса. А по онова време той беше доста болен — нали го раних — за да разпореди да ме пуснат. Той…
— Престани, Девън. Наслушах се на добродетелите му! Не желая да събуждам мъчителни спомени у теб, но при така стеклите се обстоятелства се налага. Диабло стори ли ти нещо… болезнено, докато те държа в плен?
Девън притвори очи. Тя отлично разбираше от какво се интересува баща й. Всеки родител би попитал същото, но не бе възможно да се даде еднозначен отговор. Накрая сподели истината или поне толкова, колкото да не нарани нито Диабло, нито баща си.
— Ако питаш, дали Диабло ме е изнасилил, отговорът е не. Казах ти, че не съм пострадала.
Пламналите й бузи говореха по-красноречиво от думите й.
Онова, което Девън пропусна да спомене, бе, че започналото като нейно съблазняване, завърши като наслада за двамата… Че за шокиращо кратко време тя се отдаде доброволно на Диабло, очакваше неговата интимност, копнееше за любовта му, отвръщаше му със страстна самозабрава, но такива неща няма как да се споделят с един баща.
Думите на Девън не успокоиха особено лорд Харви. Не бе в състояние да си представи, че се е измъкнала от лапите на Диабло невредима. Широко известно бе, че дяволът с лекота оправя млади момичета като Девън, но за свое, а и за нейно добро, лордът реши да повярва на думите й.
— Слава Богу! Така се опасявах, че… хм… е, няма значение, мила моя. Сега всичко е наред и повече не се налага да мислиш за преживяното изпитание. Обещавам коравосърдечният разбойник скоро да увисне на бесилото заради престъпленията си.
Ужасена от подобна перспектива, Девън замълча, оставяйки се на обичта на баща си. Най-после спряха пред Чатам Хаус. Лорд Харви слезе пръв, помогна на Девън и я поведе към вратата, грижливо обгърнал крехките й рамене. Ала преди да стигнат входа, втора карета с грохот изскочи иззад ъгъла и рязко спря зад тяхната. Девън и баща й се обърнаха и видяха как слаб, среден на ръст мъж с кафеникава коса и тънки мустаци изскочи от каретата.
— Девън, слава Богу, че си жива и здрава!