Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Девън ти е казала къде се крие разбойникът?
— Не. Пиратът Льо Ватур го стори. Доста охотно продаде информацията срещу подходяща сума. Той е напълно безскрупулен. Дори ми начерта карта.
— Ще тръгна след него — обяви Уинстън, а очите му заблестяха, като си представи каква слава го очаква. — Помислете как ще издигне репутацията ми ликвидирането на този злодей. Самият крал ще ме забележи. Няма да срещна никакви трудности да присъединя три бойни кораба от флота към моя „Делфиний“.
— Никакви бойни кораби, моето момче. Според Льо Ватур убежището на Диабло е оградено от коралов риф и само кораби с плитко газене могат да влязат в защитеното пристанище. На картата личи къде е процепът и е указан входът.
— Кораби с плитко газене… — разсъждаваше на глас Уинстън. — Трудно се намират, но не е невъзможно.
— Колко време ти е нужно, за да ги набавиш? Искам този разбойник да си получи заслуженото.
— До месец ще съм пред вратата на Диабло, след шест седмици ще съм отново в Лондон — нафукано обяви Уинстън.
— Прекрасно — засия графът. — Ще насрочим сватбата за след шест седмици.
— Ами ако Девън не склони?
— Ще склони — обеща графът.
Диабло крачеше по палубата, докато „Танцуващия дявол“ пореше гладките синьо-зелени води. Беше отегчен, неспокоен и ядосан. „Танцуващия дявол“ и „Червената вещица“ кръстосваха Атлантическия океан от седмици и диреха призрачните испански кораби. Силно подозираше, че подобна испанска флотилия, натоварена с богатства, не съществува, но какво печелеше Скарлет от лъжата си? Възнамеряваше още същата вечер да разбере. Вече бе дал сигнал на „Червената вещица“ и поканил Скарлет да вечеря с него на борда на „Танцуващия дявол“. Двата кораба щяха да потърсят прикритие за нощта в усамотен залив при бреговете на Пуерто Рико.
Лунната светлина блестеше върху водата като хиляди дребни диаманти. Скарлет стъпи на борда на „Танцуващия дявол“ и веднага бе отведена в каютата на Диабло. Облечена в тесни панталони, бяла риза и високи ботуши, които подчертаваха дългите й крака, Скарлет изглеждаше твърде съблазнителна, но Диабло не обърна внимание нито на красотата, нито на предизвикателната поза, която тя преднамерено зае. Непривикнала да остава незабелязана, Скарлет се приближи до стола, посочен й от Диабло и седна ядосана.
— Скоро ще ни сервират. Искаш ли да пийнеш нещо?
— Бренди, ако имаш.
— Разбира се.
Скарлет наблюдаваше Диабло внимателно, докато приготвяше питиетата. Харесваше й как мускулите му играят под ризата, движението на хълбоците му, когато се движи, дръзко подчертаната мъжественост, изпъкнала под плътно прилепналите панталони. Но за голяма изненада на Скарлет всичките й опити да го съблазни бяха пропаднали, след като в живота му се появи Девън. Копнееше да му каже, че малката вещица е заминала, но умно прецени, че за нея ще е по-добре сам да го открие.
Докато поднасяха вечерята, Скарлет отпиваше от брендито с видимо удоволствие.
— Опасявам се, че вечерята не е особено богата — подхвърли Диабло. — Още една причина да те извикам. Складовете ми са чувствително изпразнени, предполагам и при теб е същото.
— Аз пък мислех, че си ме поканил, защото моята компания ти доставя удоволствие — отвърна Скарлет кокетно.
Диабло се намръщи.
— Омръзна ми това напразно кръстосване, Скарлет, започвам да си мисля, че си съчинила съществуването на испанските кораби.
— И защо да го правя? — попита Скарлет с подобаваща невинност.
— Защо наистина? — повтори Диабло. — Какво печелиш от лъжата си?
— Нищо. И не съм те лъгала. Изяж си вечерята, Диабло. Хубава е въпреки оскъдицата.
Следващите няколко минути Диабло се посвети на храната, после отмести чинията и стана.
— Утре поемам курс към Бахамските острови. Ти прави каквото искаш, но не можеш да разчиташ повече на помощта ми.
Скарлет също избута чинията си настрана и стана. С разлюлени предизвикателно бедра, тя се приближи на сантиметри от него и зърната на свободните й гърди докоснаха неговите.
— Ти се връщаш при нея — обвини го тя, а гласът й бе страстен шепот. — Мога да ти дам колкото нея, дори повече. Откъде жена като Девън Чатам ще знае как да достави удоволствие на един мъж? — Ръцете й галеха гърдите му, а пръстите й сръчно разкопчаваха ризата. — Аз ще ти предложа повече. Много повече. В толкова много неща си приличаме.
Скарлет смело отпусна ръка върху издутината под панталоните на Диабло и се засмя ликуващо, когато усети реакцията му.