Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Да те нараня е последното, което желая — увери я Льо Ватур успокоително. — Знам, че Диабло ти се наслади и сега просто искам същото.
— Пусни ме! Ти съвсем не приличаш на Диабло. А и това, което се случи между нас, не е твоя работа. Знай, една моя дума и баща ми ще те отпрати, без да ти даде пукната пара.
— Баща ти ще плати и то добре — изсмя се Льо Ватур. — Докато си в ръцете ми аз диктувам сумата. Да не говорим, че няма да видиш баща си, докато не си получа наградата. А дотогава ще съм отплавал далеч и ще е прекалено късно да се коментира дали съм честен. Искам те, ma chere, и то сега!
Обзет от непреодолимо желание, Льо Ватур притисна устни към Девън в такава страстна целувка, че дъхът й секна. В следващия миг ръцете му бяха навсякъде по бедрата, гърдите, краката. Стисна я грубо и тя извика от болка. Извличайки неподозирани сили някъде дълбоко от себе си, Девън се съпротивляваше отчаяно — борбата й не отстъпваше на свирепата буря навън. Притисната по гръб към койката, тя усети как тежкото тяло на Льо Ватур я задушава.
— Грубиян такъв! — изсъска тя, докато той се опитваше да я укроти.
— Не исках да се получи така, ma chere — едва рече той, останал почти без дъх. — Надявах се да ми се отдадеш доброволно, но съм готов да прибягна и до сила. Кое предпочиташ?
— Върви по дяволите, Льо Ватур! Сега разбирам защо нито Диабло, нито Кайл ти имат доверие. Ти си луд, ако си въобразяваш, че ще се отдам на проклетник като теб.
— По-добър любовник съм от Диабло. Скарлет може да го потвърди.
Чула имената на Диабло и Скарлет, обвързани по този начин, Девън изпадна направо в бяс и поднови съпротивата си. Ала скоро си даде сметка колко безплодни са усилията й пред желанието на Льо Ватур. Усети силно дръпване и чу раздирането на плат — в следващия миг горната част на роклята й вече не бе върху тялото й, черните очи на Льо Ватур блеснаха похотливо той се взираше в бледите й гърди, оголени от силните му ръце.
— Mon Deu! Ти си прелестна, ma chere. Веднъж да те обладая и няма да помислиш за друг мъж.
— Ти си нахална, самодоволна свиня!
Лицето на Льо Ватур придоби сурово изражение и той започна да къса дрехите й. Острите й думи отстраниха привидното му благородство и разкриха истинската му жестока същност.
— О, не съм достатъчно добър за теб! Какво има Диабло, което аз нямам?
— Сърце! — сряза го Девън осъдително. — Остави ме и няма да кажа нищо на баща ми.
Льо Ватур бе прекалено възбуден, за да го е грижа за графа на стотици километри далеч оттук. Отдръпна се малко и започна да сваля дрехите си — последната пречка към осъществяване на неговия замисъл.
Девън съвсем точно си даде сметка, че е на крачка от изнасилването. Отвори уста и изпищя, но викът й бе заглушен от свистенето на вятъра. Вместо да намалява, бурята се усилваше, ала обладан от всепоглъщащата си похот, Льо Ватур не забелязваше нищо. И тогава съдбата милостиво се намеси, за да отърве Девън от коварните му намерения.
Корабът силно се наклони и остана така сякаш часове, изправи се, но само за да се килне силно на другата страна. Двете борещи се тела се изтъркаляха от койка и тупнаха на пода.
— Mon Deu! — възкликна Льо Ватур и се изправи. Ръката му бе на дръжката на вратата, когато силен трясък извести за нови тревоги, той се извърна и извика към Девън: — Не съм приключил с теб!
В следващия миг изчезна — бе успял да отвори вратата въпреки натиска на поройния дъжд и яростния вятър.
Разридана, Девън се примъкна до койката единствената й грижа сега бе да се задържи да не падне отново на пода. Господ бе чул молитвите й — предостави и кратък отдих, но какво ще стане, когато Льо Ватур се върне? Отново ли трябва да преживее всичко това?
Бурята продължаваше да вилнее и Девън се чудеше дали ще успеят да се измъкнат. Морето бе жесток господар — унищожава безмилостно и ревниво задържа онова, което иска. Девън бе убедена, че ще загине безславно и никой никога няма повече да я види или чуе. Дали щеше да липсва на някого, чудеше се тя мрачно. На баща си определено, вероятно и на Уинстън, може би за известно време дори на Диабло. Докато намери друга, която да я смени.
Диабло… Кит… Какво ли ще си помисли, когато се върне и види, че я няма, че Кайл е ранен заради нея? Дали щеше да я намрази? Може би така щеше да е най-добре. Само някой жесток номер, скроен от Скарлет и Льо Ватур, бе в състояние да го накара да отплава от Рай, разсъждаваше Девън и Диабло със сигурност щеше да побеснее, щом открие измамата. Дали държеше достатъчно на нея, за да тръгне да я търси? За негово собствено добро тя искрено се надяваше да не го стори. Появяването му в Англия бе равносилно на подпис под смъртната му присъда.