Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не мога да го оставя така — дръпна се Девън, стараейки се да се отскубне.
Но Льо Ватур не се предаваше лесно. Той желаеше Девън толкова силно, колкото и паричната награда от баща й. Теглеше я, дърпаше я, блъскаше я и най-сетне я довлече до селото — опитите й за съпротива останаха напразни.
„Победа“ бе единственият кораб на котва в закътания залив. На плажа безпомощните селяни наблюдаваха неподвижни как Льо Ватур почти насила натовари жената на дявола в чакащата лодка. Само след минути доплуваха до кораба и Девън бе качена безцеремонно на борда. „Победа“ направи бърза маневра и Льо Ватур поведе кораба по тесния ръкав към предателския риф, който защитаваше острова.
Веднъж навлезли в открити води, Льо Ватур предаде руля на своя помощник и се присъедини към Девън, която с отчаяние наблюдаваше как Рай изчезва зад хоризонта. Макар и за кратко, но островът наистина се бе превърнал в рай за нея.
— Не се безпокой, ma chere — опита се да я успокои той. — След две-три седмици, зависи от вятъра, ще бъдеш отново при семейството си, а аз ще съм по-богат. За мен ще е удоволствие да превърна пътуването в приятно занимание. Ела. Ще ти покажа каютата.
Похотливата усмивка на Льо Ватур вбесяваше Девън, но тя бе твърдо решена да не обръща внимание на недвусмислените му намеци, да не остава насаме с нечестивия пират и да не попада в компрометиращи ситуации.
За голямо разочарование на Девън посочената й каюта бе очевидно капитанската. Тя бе сигурна. Богато мебелираната с куп скъпи предмети и определено мъжка, можеше да е единствено на Льо Ватур. Той се върна на капитанския мостик — трябваше да зададе курса и да се разпореди за пътуването — и Девън успя да проучи внимателно помещението.
Лишена от житейска опитност, тя се надяваше Льо Ватур да се настани на друго място смяташе, че откупът е от първостепенно значение за него. В такъв случай щеше да е защитена от неговата похотливост. До момента той не бе дал повод да се усъмни в намеренията му и сега усети, че отчаяно се вкопчва за тази надежда.
Веднага след вечеря Девън се оттегли. Не откри ключалка на вратата и реши още на следващия ден да настоява да поставят такава. Преди да заспи се помоли Кайл да се възстанови бързо и потъна в копнеж по Диабло, мъжът, когото обичаше повече от живота си, но не й бе съдено да го има.
Льо Ватур дълго се суети пред вратата на Девън, а слабините му изгаряха от желание да притежават красивата руса богиня в леглото му. Все пак прецени, че е глупаво да се ръководи от страстите си и най-накрая се отдалечи. Времето бе на негова страна. Първо ще се опита да съблазни Девън и ако не успее, едва тогава ще прибегне до сила, за да я обладае. Беше видял как се любят с Диабло като две диви животни. Льо Ватур бе твърдо решен да предизвика желанието й, да я накара да копнее за него така, както за любовника — дявол.
Следващите няколко дни минаха доста приятно въпреки отчаянието на Девън. Самата мисъл никога повече да не види Диабло разваляше настроението й. Напоследък започна да мисли за него като за Кит — това име му подхождаше повече — а не като за Диабло. Той съвсем не приличаше на дявола, както разказваха хората. Веднъж Кайл й довери, че Кит никога не е убивал безпричинно. Нападал предимно търговци, стрелял, за да ги изплаши до смърт и така ги принуждавал да се предадат, често пленявал кораби, без дори да води битка. Само ако кораби на флота преследвали „Танцуващия дявол“ се завързвала битка и тогава можело да пострадат или загинат хора. А и към пленниците на Диабло никой не се отнасял зле. За някои искали откуп, но обикновено оставяли пасажерите, лишени от скъпоценности и багаж, да продължат пътя си.
Името Кит не подсказваше на Девън много за произхода на Диабло. Първоначално реши, че е испанец, но не откри акцент в речта му. Говореше безупречен английски — и то не езика на улицата, а на образован човек. Този мъж бе определено загадка, изпълнена с противоречия. Внимателен, нежен, грижовен, любещ. Арогантен, надменен пират, известен с безскрупулни дела, повечето свободно разкрасени, докато се предаваха от уста на уста. Кой е той всъщност? Не й е съдено да узнае, защото пътищата им никога повече няма да се пресекат.
На четвъртия ден Девън се събуди и видя заоблачено небе и силни ветрове.
— Май се задава буря — подхвърли тя на Льо Ватур, когато той се присъедини към нея на палубата.
— Съмнявам се. Малко ще ни поразклати, но нищо сериозно. Най-вероятно да се окажат по-силнички летни ветрове.
Льо Ватур наистина смяташе, че не предстои нещо сериозно и избра тази вечер, за да съблазни Девън. Всеки изминат ден представляваше сериозно изпитание за търпението му. Според него бе проявил смайваща толерантност — да не забравяме галския му темперамент. Повече не можеше да се сдържа, искаше да се наслади на момичето.