Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Уини, откъде…
— Изпратих му бележка, мила — обясни лорд Харви бързо. — Няма нищо лошо. Уинстън е бъдещият ти съпруг. И двамата тежко понесохме отвличането ти. Горкото момче съвсем се отчая.
— Всичко е наред, татко — одобри постъпката му Девън, макар най-голямото й желание бе да се оттегли в стаята си и да се стовари на леглото.
— Влизай, Уинстън — покани го тя. — Улицата не е място, където да се обсъждат семейни въпроси.
Настанена в удобния познат кабинет на баща си. Девън изучаваше Уинстън изпод спуснатите си мигли, докато графът разказваше за посещението на Льо Ватур и за щастливото завръщане на Девън. Беше ли се вглеждала истински в контешки облечения мъж, за когото се готвеше да се омъжи? — питаше се тя разсеяно. Той бе привлекателен по един класически, някак си женствен начин, признаваше тя, но сравнен с жизненото лице и фигура на Диабло, изглеждаше мекушав и слабохарактерен. И все пак нещо трябва да я е привличало в Уинстън. Може би привързаността му към нея? Или изисканите маниери, които някога й се струваха очарователни, но сега изглеждаха префърцунени? Определено не бе страстта му към нея, тъй като тя напълно отсъстваше. Вероятно някога подобна въздържаност й се е струвала естествена, но след като опозна любенето на Диабло, тя не виждаше нищо привлекателно в такова поведение. Изведнъж осъзна, че двамата бяха млъкнали и я наблюдаваха с любопитство.
— Нещо не е наред ли, мила моя? — попита лорд Харви загрижено. Той бе забелязал колко разсеяна е Девън и се тревожеше. Малко жени бяха преживели премеждията на Девън и се гордееше с нейната смелост и сила на духа.
— Нищо ми няма, татко — успокои го тя. — Завръщането ми у дома, след като почти бях загубила надежда, ме поизтощи. Ако ме извините…
— Би ли могла да останеш още само миг, мила? — попита Уинстън загрижено.
— Разбира се, Уинстън — отвърна Девън, прецени, че му дължи поне това, след като бе предала доверието му.
— Искам да се венчаем веднага и баща ти даде съгласието си.
— Веднага ли? Защо да бързаме?
— Той е прав, мила моя — обади се графът. — Никой от нас не желае да пострадаш от клюките.
— Така е, Девън — присъедини се и Уинстън. — Единственият начин да спасим репутацията ти е да се венчаем незабавно.
— По дяволите репутацията ми! — озъби се Девън. — Не аз пожелах да ме отвлекат.
— Знаем, мила — съгласи се Уинстън търпеливо, — но първото, което ще си помислят всички е, че добродетелността ти е накърнена.
— Дори така да е. Това би ли ти повлияло? — запита Девън направо.
— Ами… Не… Разбира се, не, мила. Важното е, че се върна жива и здрава.
Девън се отврати от мисълта как обществото ще я осъди, макар да не бе доброволен участник в отвличането си, чест правеше на Уинстън, че е склонен и готов да се ожени за нея. Ала в момента никак не й се минаваше под венчило. А и толкова неща се случиха през последните седмици, имаше нужда от време да подреди чувствала си и да обмисли бъдещето си.
— Една прибързана женитба няма да разреши проблемите, Уини. Трябва ми време да помисля. Току-що се завърнах и искам да дойда на себе си, преди да се впусна в нещо ново.
Уинстън се намръщи — недоволството му бе повече от очевидно.
— Сватбата ни е запланувана за след няколко седмици. Онова, което предлагам, не е лишено от смисъл.
Нито Девън, нито баща й знаеха за предстоящия финансов банкрут на Уинстън и за отчаяната му нужда от щедрата зестра на Девън, за да се разплати с кредиторите. Щеше да се ожени за Девън независимо какво й бе сторил Диабло. Подозираше, че вече не е девствена, но това бе най-малката му грижа. Просто му бе спестена неприятната задача той да й бъде първият мъж.
Запознат с упоритостта на Девън, лорд Харви се притече на помощ.
— Дъщеря ми е минала през мъчително изживяване и е изтощена. Нека оставим темата тази вечер. Сигурно Девън ще промени решението си, като си отдъхне.
— Разбира се. Колко грубо от моя страна да настоявам, когато Девън е така разстроена и има нужда от почивка. Лека нощ, мила.
Той се наведе и я дари с една хладна целувка по челото. Устните му бяха студени и сухи, и Девън неволно потрепери.
Тя кимна, доволна, че той си тръгва. Как се промениха чувствата й така драстично, запита се тя. Имаше време, когато у Уинстън виждаше всичко, което може да се желае от един мъж. Преди Диабло да я омагьоса.
— Ще те изпратя до вратата Уинстън — предложи лорд Харви.
— Ще бъда в стаята си, татко — съобщи Девън и стана. Двамата мъже я наблюдаваха, докато се изкачваше по стълбището.
— Няма да допусна никой да тормози Девън — предупреди графът, останал насаме с Уинстън. — Убеден съм, че ще проумее предимствата на незабавната женитба, щом поразмисли малко за последствията. Сега обаче имам по-важен въпрос за обсъждане. Знам как и къде да намерим Диабло.