Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Прегледа страницата до края. И онова, което видя, я накара да ахне. Три минути по-късно имаше нова двойка записи „заключване-отключване“. От журналния файл излизаше, че някой е отключвал терминала й, докато тя бе отсъствала.

— Не е възможно! — задави се тя. Единственият кандидат бе Грег Хейл, а Сюзан бе напълно сигурна, че никога не му е предоставяла личната си парола. Придържайки се към здравата криптографска практика, Сюзан бе избрала за парола случайна буквено-цифрова комбинация и никога не я бе записвала, така че вероятността за „отгатването“ й се изчисляваше на 1 към 36 на пета степен, с други думи, възможните комбинации бяха над шейсет милиона.

От друга страна, записите в отворения пред очите й файл бяха недвусмислени. Сюзан стоеше, гледаше ги и се чудеше. Явно Хейл бе правил нещо от терминала й, докато не я бе имало. И това „нещо“ бе да изпрати команда до трейсъра да прекрати работата си.

Въпросът „как“ бързо отстъпи на по-важния „защо“. Хейл нямаше мотив да влиза неправомерно в терминала й. Та той дори не знаеше, че Сюзан е изпратила трейсър. А даже и да знаеше, какво би имал против това тя да открие някой си „Северна Дакота“? Въпросите без отговор се множаха в главата й.

— Добре, първо най-важните неща — каза си тя на глас. С Хейл щеше да се занимае след момент. Съсредоточи се и стартира повторно трейсъра. Терминалът й издаде къс звук и на екрана се изписа: