![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Не можеше да откъсне погледа си от екрана. Мозъкът й отчаяно се мъчеше да намери някакво друго обяснение, но такова не съществуваше. Това беше доказателство, неочаквано и неопровержимо, че Танкадо е използвал променящи се низове, за да създаде функция „ротиращ открит текст“, и Хейл бе съзаклятничил с него с идеята да навреди на АНС.
— Това… — заекна Сюзан, — това… не е… възможно.
Сякаш, за да й възрази, в главата й се разнесе гласът на Хейл: „Ние си кореспондирахме известно време… Стратмор рискува с моето назначаване… ще се махна оттук“.
И все пак Сюзан не можеше да приеме онова, което виждаше. Вярно, Грег Хейл беше непоносим и арогантен… но не и предател. Той беше наясно какво ще направи с АНС „Цифрова крепост“, но нямаше начин да е забъркан в заговор за публикуването на шифъра!
И все пак, осъзна Сюзан, нямаше какво да го спре… нищо освен представите му за чест и почтеност. Замисли се за алгоритъма на „Скипджак“. Грег Хейл веднъж бе провалил плановете на АНС. Защо трябваше да очаква, че нещо би му попречило да го направи пак?
Но Танкадо? Как така параноик като Танкадо се бе доверил на толкова ненадежден човек като Хейл?
Всичко това в момента нямаше значение. Важното бе да извести Стратмор. По странна прищявка на съдбата партньорът на Танкадо се бе оказал под носа им. Питаше се само дали Хейл вече знае за смъртта на Танкадо.
Започна бързо да затваря отворената електронна поща на Хейл, за да може да остави компютъра му в състоянието, в което го бе намерила. Хейл не биваше да заподозре нищо… поне засега. Изведнъж застина от мисълта, че ключът за „Цифрова крепост“ вероятно е скрит някъде на точно този компютър.
Докато приключваше с последните файлове, някаква сянка мина по външната страна на стъклената стена на „Възел 3“. Сюзан вдигна поглед и видя Грег Хейл да се приближава. Сърцето й заби лудо. Той беше почти пред вратата.
— Мамка му! — прошепна тя. Нямаше време да стигне до собствения си терминал.
Вратата зад нея щракна. Сюзан се остави да я води инстинктът и бързо тръгна към малкото помещение, където имаше закуски. Вратата със съскане се отвори в мига, в който Сюзан застана пред хладилника и го отвори. Оставената отгоре му кана за сокове се разлюля от рязкото движение и едва не падна.
— Гладни сме, а? — отбеляза Хейл и тръгна към нея. Гласът му бе спокоен и закачлив. — Дали да не си разделим малко тофу?
Сюзан изпусна сдържания в гърдите й въздух и се обърна към него.
— Не, благодаря. Мисля, че просто ще… — Думите заглъхнаха в гърлото й и тя пребледня.
— Какво има? — изгледа я неразбиращо Грег.
Сюзан прехапа долната си устна и го погледна в очите.
— Нищо — успя да каже. Но това беше лъжа. В другия край на помещението терминалът на Хейл светеше. Беше пропуснала да намали яркостта му.
37.
Бекър слезе по стълбите на „Алфонсо XIII“ и уморено тръгна към бара. Дребен като джудже барман разстла пред него салфетка.
— Quiere Vd. Algo? — повтори предложението си барманът. — Fino? Jeres?
— Благодаря, нищо — отговори Бекър. — Интересува ме има ли в града клубове на рокери-пънкари?
Барманът го изгледа странно.
— Клубове? За пънкари?
— Да… някакво място тук, където да се събират.
— No lo se, sefior. He зная. Но определено не го правят тук! — Той се усмихна. — Все пак едно питие?…
Бекър едва се сдържа да не изругае. Нищо не се развиваше според плановете му.
— Que bebe listed? — „Какво ще пиете?“
Над главите им се разнасяше едва доловима класическа музика. „Бранденбургските концерти — помисли си Бекър. — Номер 4“. Двамата със Сюзан бяха посетили миналата година концерта на оркестъра на Академията Сейнт Мартин, включващ точно „Бранденбургските концерти“. Изведнъж му се прииска и тя да е сега с него тук. Прохладният полъх откъм климатика му напомни какво е сега навън. Представи си как обикаля из душните улици на Триана и търси пънкарка с тениска, щампована с цветовете на британското знаме. После отново се сети за Сюзан.
— Zumo de arandano — с изненада чу той собствения си глас. „Сок от боровинки“.
Барманът го погледна озадачено:
— Solo?
Сокът от боровинки бе популярен в Испания, но бе нечувано да се пие извън комбинация на коктейл.
— Si — потвърди Бекър. — Solo.
— Echo un poco de Smirnoff? — настояваше барманът. „С малко «Смирноф»?“
— No, gracias.
— Gratis? — „От заведението?“
Борейки се с пулсиращата в главата му кръв, Бекър отново си представи мръсните улици на Триана, задушаващата жега и дългата нощ, която го чакаше. „Какво толкова, по дяволите…“ И той кимна:
— Si, echame un poco de vodka.
Барманът с облекчение се извърна, за да изпълни поръчката.