![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Бекър огледа бара и се попита дали това не е сън. Всичко освен истината изглеждаше толкова правдоподобно. „А аз съм университетски преподавател — напомни си той, — изпълняващ секретна мисия“.
Барманът се появи пред него и артистично постави върху салфетката напитката му.
— A su gusto, senor. Боровинков сок с глътка водка.
Бекър му благодари, отпи от високата чаша и едва не се задави. Глътка?!
38.
Хейл я изгледа втренчено.
— Какво има, Сю? Изглеждаш ужасно.
Сюзан потискаше надигащия се в нея страх. Само на три метра от нея мониторът на Хейл светеше като лампа.
— Аз… нищо ми няма — неубедително отговори тя; бореше се с напиращото й да изскочи от гърдите сърце.
Но Хейл стоеше и я гледаше с недоумение.
— Да ти налея вода?
Само че Сюзан не можеше да му отговори. Проклинаше се. „Как можах да забравя да затъмня проклетия монитор?“ Съзнаваше че в мига, в който Хейл разбере, че е ровила през терминала му, ще заподозре, че е разбрала истинската му самоличност — „Северна Дакота“. Страхуваше се, че е готов на всичко, та тайната му да не напусне „Възел 3“.
Какви бяха шансовете й за успех, ако се втурнеше към вратата? Близки до нула.
Изведнъж някой заудря по стъклената стена и Хейл и Сюзан трепнаха едновременно. Беше Чартрукян — удряше с потните си юмруци по стъклото отново и отново. Изглеждаше като човек, видял Армагедон.
Хейл се намръщи и каза на Сюзан:
— Веднага се връщам. Пийни вода. Много си бледа. — И излезе.
Сюзан пое дълбоко дъх, бързо се върна при терминала на Хейл и намали яркостта. Мониторът потъмня.
Сърцето й биеше бясно. Тя погледна през стената — двамата мъже оживено разговаряха в залата на „Крипто“. Чартрукян явно не бе изпълнил заповедта да си ходи у дома. Младият сис-сек беше изпаднал в паника и сега изливаше тревогите си пред Грег Хейл. Сюзан знаеше, че това няма никакво значение Хейл несъмнено бе в течение на всичките им проблеми.
„Сега само трябва да се добера до Стратмор — каза си тя. — И то максимално бързо“.
39.
Апартамент 301. Росио Ева Гранада стоеше гола през огледалото в банята. Беше настъпил моментът, от който се бе страхувала през целия ден. Германецът я чакаше в леглото. Беше най-едрият мъж, с когото й се бе налагало да ляга.
Без никакво желание тя извади кубче лед от кофичката с вода и го разтри върху зърната на гърдите си. Те бързо се втвърдиха. Такава бе дарбата й — да прави мъжете да се чувстват желани. Това бе усещането, което ги караше да я търсят пак и пак. Прокара ръце по добре оформеното си, покрито с равен загар тяло и се помоли то да се запази такова поне още пет-шест години, за да събере достатъчно пари и да престане да се занимава с това. Сеньор Ролдан прибираше значителна част от спечеленото, но без него тя щеше да се присъедини към проститутките, които подбираха пияниците в Триана. Докато нейните клиенти поне разполагаха с пари. Освен това никога не я биеха и беше лесно да им се угоди. Тя облече финото си бельо, пое дълбоко дъх и отвори вратата на банята.
В мига, в който пристъпи в стаята, германецът се ококори. Беше сложила черно неглиже. Тъмната й кожа сияеше под меката светлина, а зърната й напираха под дантелата.
— Komm doch hierher — с желание каза той, съблече хавлията си и се просна по гръб.
Росио се усмихна насила и направи крачка към леглото. После свали поглед към чатала на грамадния германец. И се засмя наум от облекчение. Членът между краката му беше микроскопичен.
Той я сграбчи и нетърпеливо разкъса неглижето й. Дебелите му пръсти започнаха да опипват всеки сантиметър от тялото й. Тя падна върху него и започна да стене и да се извива в престорен екстаз. Двамата се превъртяха и той се озова върху нея. За миг тя се изплаши, че ще я смаже с тежестта си — задушаваше се, едва дишаше в гънките на лепкавата като маджун кожа на шията му. Замоли се поне да свърши бързо.
— Si, si!… — стенеше тя между тласъците. После заби нокти в гърба му, за да му помогне.
В главата й се носеха несвързани мисли… безбройните лица на мъже, които бе задоволявала, безчислените тавани, които бе гледала в полумрака, мечтаейки си един ден да има деца…
Изведнъж, без никакво предупреждение, тялото на германеца се изпъна, вдърви се и той се срина върху нея. „Това ли беше всичко?“ — помисли си тя, приятно изненадана.
Опита се да се измъкне изпод него.
— Скъпи — с пресипнал глас прошепна тя, — нека сега аз съм отгоре.
Но мъжът не помръдваше.
Тя забута със сила масивните му рамене.
— Скъпи, аз… не мога да дишам! — Усети, че почва да губи съзнание. Ребрата й пукаха. — Despiertate! — Тя инстинктивно впи пръсти в мократа му коса. — „Събуди се!“