Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Но от какво бе толкова разстроена, че й бе необходима терапията на Рога на Сатаната?
Дру престана да мисли за това. Рогът бе задача за екзистенциалисти — никакви мисли за минало и бъдеще. Стъпка след стъпка, миг след миг… Нищо преди и нищо след.
За разлика от очакванията на един аматьор, опитният катерач не стоеше много близо до скалата. Не биваше да търси в нея опора. Най-верният начин да се изкачиш и да оживееш бе да си под ъгъл към скалата. Тази позиция даваше най-добрия изглед за следващото захващане. Позволяваше да опънеш ръце и крака и така да си починеш. Когато започна, Дру си припомни тайната на успешното катерене, която Арлийн му бе разкрила. Тайната, за много от нещата, за които Дру мислеше сега. Виси свободно!
Усети топлина в стомаха си. От нерви. Почувства се едновременно уплашен и възбуден. Скоро щеше да я види.
Върхът бе обрасъл с храсти, оголели сега, но достатъчно гъсти, за да може да се скрие зад тях. След като се претъркули горе, Дру не си позволи почивка, а пропълзя през едно открито, около метър и половина пространство, за да достигне до храстите. Слънцето се беше издигнало в небето, но въпреки това лъчите му топлеха слабо. Дру се беше изпотил от изкачването и сега усещаше как тялото му започва да трепери от студа. Извади от джоба на якето си слънчогледови семки, сушени плодове и парче шоколад.
Докато дъвчеше бавно, отвори манерката, която висеше на колана му, и отпи глътка вода. Скоро почувства, че силите му се възвръщат. Върхът на Рога бе около дванадесет метра в диаметър — място достатъчно, за да отстъпи, ако се наложи. Той сви и разпусна отмалелите си ръце и съсредоточи вниманието си към единственото място, от където можеше да се стигне до основата на Рога — една просека между дърветата, през която мина и той. Поглеждайки към гората, останала в ниското, той изведнъж се почувства малък — някаква прашинка в безкрая на света. Дру благодари на Бога за неговото великодушие.
Отпусна се по корем и зачака. След като премисли още веднъж ситуацията, отново се убеди, че решението, което бе взел, беше правилно. Ако останеше в Ню Йорк, сигурно трябваше да изчака няколко дни преди да има възможност да се свърже с Арлийн, без да бъде забелязан от екипа, който я следи. А колкото по-дълго следваше хората, които от своя страна следяха Арлийн, толкова повече се увеличаваше риска да бъде забелязан от тях.
А сега, като знаеше, че тя ще дойде тук, и бе дошъл преди нея, се чувстваше по-сигурен. Защото, въпреки че преследвачите без съмнение я бяха последвали, не биха посмели да се покажат, като се закатерят по скалата, само за да видят какво прави тя на върха. Възможно е да решат да се покатерят на съседните скали и да наблюдават оттам, но техният недостатък бе, че не познаваха терена и не бяха добри катерачи. Дру смяташе, че няма да направят дори и това, защото щяха да изгубят много време в качване и слизане. Арлийн междувременно би могла да им се изплъзне.
Дру се реши на това, защото беше убеден, че дори и за малко ще може да говори с нея насаме, невидим, тук горе. След малко видя Арлийн да излиза от гората. Усещаше пулса си в слепоочието. Пое си дълбоко въздух, за да успокои разтуптяното си сърце. Тя изглеждаше толкова дребна тук отгоре. Арлийн се спря, за да огледа Рога. После нагази високата трева на поляната. Носеше навито на рамото си въже. Дру забеляза, че раницата й беше доста пълна. Дрехите й бяха свободни — груби вълнени панталони и риза, яке в цвят каки с много джобове. Въпреки аскетичната безформеност на това облекло, човек не можеше да не забележи, че това е жена. Кестенявата й коса бе прибрана под сива плетена шапка. Откриваше се едно много чувствено местенце на врата й. И макар че беше обута с тежки катерачески обувки, походката й си оставаше спортно грациозна. Паметта услужливо му поднесе чувствени спомени. Дру затвори очи, за да ги прогони.
Първо се появи едната ръка. След това другата. Той видя сивата плетена шапка. И лицето й, напрегнато от усилието, обляно в пот. Дишаше тежко.