Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, Гейвин. Смятам, че не е нужно да се държиш толкова официално. Моля те, наричай ме Джейми. Това е малкото ми име.
Тъй като приятелят на Алек не каза нищо, Джейми се обърна и го погледна. Гейвин се бе намръщил.
— Не желаеш ли да ме наричаш така?
— Как каза, че ти е името… Джейн… така ли?
— Не, Джейми — търпеливо повтори тя и кимна, тъй като Гейвин продължаваше да изглежда смутен.
Воинът се обърна към Алек и избъбри:
— Но това е мъжко име!
Девета глава
— Ти си му внушил това, нали, Алек?
Той не си направи труда да отговори на въпроса й. Джейми наистина носеше мъжко име, а Алек имаше много по-важни меша на главата си, отколкото да стои на прага на замъка си и да спори с нея по този незначителен въпрос.
Гейвин и Кинкейд се спуснаха по трите стъпала, които водеха в голямата зала, а Джейми остана да гледа намръщено след тях. Всъщност Алек трябваше здравата да смушка приятеля си, за да го накара да тръгне.
Джейми любопитно се огледа. Каменната стена от дясната й страна бе висока колкото църковна камбанария. Камъните бяха студени и гладки, никакъв прах не помътняваше кафеникаво-златистия им цвят. Дървена стълба водеше към втория етаж, където завиваше, образувайки голям балкон. Джейми преброи три врати и предположи, че там са спалните на Алек и близките му. Всеки в голямата зала можеше да види кой влиза и излиза от тези стаи.
Точно пред Джейми се намираше масивна камина, но бумтящият в нея огън не успяваше да стопли огромната зала. Никога не бе виждала по-голямо помещение. Помисли си, че тук те се поберат всички стаи на скромния й дом. Бе просторно като на поляна и по средата минаваше пътека, застлана с тръстика, която водеше право към огнището. Голяма маса с поне двадесет стола беше разположена вляво. Друга маса с не по-малка дължина се намираше от дясната страна. Зад нея се издигаше висока дървена преграда. Джейми предположи, че тя отделя склада за провизии.
Алек и Гейвин седнаха на масата пред преградата.
Тъй като нито един от двамата не й обръщаше никакво внимание, Джейми заобиколи и погледна отзад. За своя изненада видя голямо легло, което се издигаше върху висока платформа. И стената над него бяха забити няколко куки и по размера на дрехите, закачени на тях, тя предположи, че тук спи Алек. Помоли се да не е права.
Един войник мина покрай нея и остави торбата й до леглото. Джейми разбра, че за нещастие предположението й се бе оказало вярно. Войникът я изгледа сепнато и дрезгаво промърмори нещо, когато Джейми му благодари, че е донесъл вещите й. Мъжът й даде знак да се отдръпне, тъй като се появи друг грамаден войник, който носеше дървена вана. Остави я в отсрещния ъгъл.
Трябваше да опита да се измие по възможно най-тихия начин. Усети, че се изчервява, като си помисли, че преградата ще скрие голотата й, ала всеки, който се намира в залата, те чуе шума от водата и ще се досети какво нрави. Ами че усамотено място!
Джейми се върна при съпруга си, за да разбере къде се намира кухнята и да поръча вечерята. Застана до него и търпеливо зачака Алек да й обърне внимание. Наложи й се да чака доста дълго. Гейвин даваше пълен отчет и бе погълнал цялото му внимание. Джейми седна на стола, съседен на този на съпруга й и скръсти ръце в скута си.
Щеше да бъде проява на грубост от нейна страна, ако прекъсне разговора му. Освен това знаеше, че не бива да се оплаква. Тя бе съпруга на влиятелен и могъщ леърд и ако трябва, ще остане на стола си до сутринта, за да чака съпругът и да й обърне внимание.
Скоро я налегна дрямка. Бе твърде уморена, за да усеща глад. Тъкмо се накани да стане от масата, когато две жени влязоха в залата.
Роклите им бяха с цветовете на клана Кинкейд и по държанието им Джейми реши, че не са прислужници. И двете имаха тъмноруси коси, кафяви очи и на лицата им трептяха искрени усмивки, поне до мига, в който я видяха.
Тогава усмивките им тутакси се стопиха. По-високата от двете дори я изгледа свирепо.
Джейми й отвърна със същото. Бе твърде уморена, за да се примиряла с подобни глупости. Утре щеше да опитва да спечели приятелството им.
Следващият, който влезе в залата, бе един войник, удивително приличащ на двете жени. Той спря зад тях, сложи ръце на раменете им и се втренчи в Джейми. Косата му бе черна, също като смръщения му поглед.
Явно предварително бе решил, че я мрази. Вероятно понеже е англичанка. Тя бе чужденка и сигурно щеше да измине доста време, преди кланът да я приеме. А колко ли време щеше да е нужно на самата нея, за да свикне с тях?
Алек не забеляза новодошлите, докато Джейми не го смушка с крак. Изгледа я намръщено, че го прекъсва, но после ги видя. Лицето му мигновено се озари от широка усмивка. Двете жени също му се усмихнаха. По-високата се втурна напред.