Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Заповядайте при нас — извика Алек. — Маркъс? — добави той, когато намръщеният воин се приближи до него. — Ще ми докладваш след вечеря. Доведе ли Елизабет?
— Да.
— Къде е тя?
— Чака в дома си вест от Ангъс.
Алек кимна. Спомни си за собствената си жена чак когато Маркъс се обърна към нея.
— Това е съпругата ми — нехайно заяви той. — Казва се Джейми. Обърна се към жена си и добави: — Това е Маркъс, а това е Едит — кимна към жената, застанала до мрачния воин. — Маркъс и Едит са брат и сестра и са първи братовчеди на Хелън.
И сама можеше да се досети, че са брат и сестра. Гледаха я еднакво неодобрително, но Джейми бе погълната от други мисли, за да се тревожи от явната им грубост. Къде бе Хелън? И кои бе тази Елизабет, която Маркъс спомена?
Алек прекъсна догадките й, като кимна към другата жена.
— И накрая, но в никакъв случай не на последно място в сърцето ми, е моята Ани — заяви той. Гласът му бе топъл и ласкав. — Ела по-близо, дете мое! Да се запознаеш с новата си господарка!
Когато Ани забързано прекоси палата, Джейми осъзна, че всъщност тя бе девойка — година или две по-малка от нея. И въпреки това лицето й имаше детско изражение, а широко отворените й очи излъчваха невинност.
Ани направи несръчен поклон пред Джейми и сетне сладко се усмихна. Когато заговори, гласът й бе като на малко момиченце.
— Трябва ли да й харесам, Алек?
— Да — кимна той.
— Защо?
— Защото това ще ме зарадва.
— Тогава ще я харесам — заяви Ани. — Независимо, че е англичанка. — Усмивката й се разшири и тя добави: — Липсвахте ми, милорд.
Преди Алек да успее да отвърне на думите й, Ани забързано се отдалечи към другия край на масата и седна между Маркъс и Едит.
Джейми остана да гледа замислено след пея. Сега разбираше какво не бе наред с това момиче. Тя бе от онези особени хора, които оставаха деца през целия си живот. Сърцето й се сви от състрадание и нежност. Изпита и благодарност към Алек, който се бе държал толкова мило с нещастното създание.
— И Ани ли е сестра на Маркъс? — попита накрая.
Джейми.
— Не, тя е сестра на Хелън.
— Коя е Хелън?
— Беше моя съпруга.
Преди още Джейми да отвори уста, за да му зададе друг въпрос, Алек отново се обърна към Гейвин.
Група прислужници влезе в залата. Наредиха върху масата дълги дъски с нарязан хляб, а пред нея поставиха голяма чиния с печено овнешко. При вида и аромата на месото стомахът й се преобърна. Джейми с цялото си сърце мразеше овнешко, откакто веднъж като малка се бе разболяла, след като бе яла разпалено месо. Оттогава не се бе докосвала до него.
В чинията имаше още сирене, плодова пита, покрита с тъмночервени плодове и малки кръгли хлебчета, посипани с някакво семе. Кани с бири и стомни с вода допълваха вечерята.
Алек не обърна внимание на храната. И залата влязоха група мъже. Той кимна кратко към всеки от тях отново заговори с Гейвин.
Неговият пръв помощник започваше да го изнервя. Макар че даваше бързи и точно отговори, вниманието му не бе нацяло погълнато от разговора — продължаваше да мята възхитени погледи към Джейми.
Гласът на Алек наведнъж зазвуча рязко и грубо й Джейми го погледна.
— Лоши новини ли? — попита тя, когато най-поел успя да привлече вниманието му.
— Ангъс е изчезнал.
— Ангъс?
— Един от моите войници — обясни Алек. — Той е равен по ранг на Гейвин, макар че задълженията му са по-различни.
— И той ли ти е приятел?
Преди да отговори, Алек разчупи парче хляб и предложи единия къс на Джейми.
— Да, добър приятел.
— Коя е Елизабет? — продължи да го разпитва Джейми. — Чух, че питаш Маркъс дали е…
— Съпругата на Ангъс.
— О, горката жена! Сигурно е много разтревожена. Не е ли възможно Ангъс просто да е закъснял?
Алек поклати глава. Не разбираше защо Джейми е толкова загрижена. Та тя дори не познаваше този човек. Съчувствието й обаче му харесваше.
— Не е закъснял. Би било обида за мен, жено. Не, нещо му се е случило.
— Мъртъв е. Иначе щеше да бъде тук — прекъсна ги Гейвин и сви рамене.
— Да — съгласи се Алек.
Останалите мъже е внимание слушаха разговора им Джейми отбеляза, че вероятно всички владееха английски не по-зле от Алек, защото кимнаха в знак на съгласие след забележката на Гейвин.
— Не можете да сте сигурни, че този мъж е мъртъв — възрази Джейми. Колко варварско! — Никак не е любезно да говорите така за своя приятел.
— Защо? — намръщи се Гейвин.