Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Не ви ли се струва странно, че никой не познава този водач и въпреки това, той беше толкова добре запознат с ходовете ни?
— Необичайно е, бароне — съгласи се младият Проспер. — Дори си помислих, че може да е шпионин на Мурад бей.
При споменаването на издирвания мамелюкски главатар Едуар настръхна.
— Между другото, забравих да ви кажа, че снощи умря Салай.
Странната асоциация — напомнянето за турския главорез и смъртта на Салай — накара инженера да се сепне.
— Салай? Водоносачът ни? Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Какво се случи? Разкажете ми. Защо никой не ми е докладвал досега?
— Не съм добре запознат с подробностите, бароне, но, изглежда, го е убил Омар Абиф със собствените си ръце и пред свидетели в кафенето на Хаим. Колкото до това, че никой не ви е докладвал, нека ви напомня, че при завръщането си в лагера вие самият дадохте изрична заповед да ви оставят да спите до разсъмване.
— Добре, добре. Кога се е случило?
— Точно докато сме били в храма. Изглежда, че са спорели за нашата находка, когато духовете се разгорещили и Омар разпорил корема на водоносача.
— Горкият младеж…
Едуар дьо Вилие потисна въздишката си. Винаги, когато се споменеше за убийство, той реагираше по един и същи начин. Не се страхуваше от мъртъвците, но го ужасяваха екзекутираните. По-осведомените в експедицията на Бонапарт често шушукаха, че баронът все още не е превъзмогнал травмата от това, че се е спасил на косъм от терора на Робеспиер.
— Кажете ми, Проспер, не смятате ли, че убийството е имало нещо общо с тази гробница? Няма нужда дори да ви напомням, че Омар е крадец на антики, известен по целия източен бряг.
— Трябва да призная, че тази мисъл не ми даваше мира през цялата нощ. — Оскъдният мустак на Проспер отново помръдна над устните му. — Спомняте ли си първия път, когато влязохме в гробницата? Всичко беше преобърнато. Навсякъде имаше отломки и керамични чирепи, все едно някой ни бе изпреварил малко преди това и бе отнесъл всички ценни предмети под носа ни.
— Даже и мумията на владетеля.
— Точно така, даже мумията.
Баронът потъна в спомени. В Министерството на финансите във Версай, при баща си, бе научил, че внимателната и навременна оценка на обстоятелствата около кражба или измама може да помогне за откриването на виновника за почти всяко нарушение. В случая с гробницата на Аменхотеп наблюденията му бяха изключително прецизни. Бяха влезли през отвор, прокопан в източния склон на хълма, и след като слязоха по четири различни стълбища и съумяха да избегнат опасен ров с дълбочина близо пет метра, стигнаха до залата със саркофага. Там бяха намерили всичко с главата надолу. Наоколо се търкаляха отломки от глинени съдове, разпаднали се от влагата парчета гипс и въздухът беше смрадлив. Каменният саркофаг бе отворен със сила и разграбен.
Тогава почти не обърнаха внимание на това и отдадоха безредието на грабеж, на който гробницата вероятно е била подложена още по времето на фараоните. Но сега възникнаха съмнения. В ъгъла на камерата с каменния ковчег, която беше третата поред зала в структурата на гробницата, стоеше характерен анх. Този египетски кръст с връх, наподобяващ голямо иглено ухо, беше преправен, за да прилича на християнско разпятие. Някой го беше променил, като бе премахнал примката на върха и бе опростил очертанията му. Едуар бе обзет от съмнения: ами ако гробницата беше ограбена наскоро? Може би от християни? Ами ако Омар бе научил за нея от някой близък довереник, бе изпреварил тяхната експедиция и отнесъл малкото ценности, които все още можеше да съдържа?
— Няма начин да разберем дали кръстът е античен или скорошен, бароне. Може би християните са заимствали този символ от египтяните преди векове и впоследствие гробницата е била осквернена и забравена още преди да се родят прадедите ни — обади се Жан-Батист, опитвайки се да омаловажи находката.
— Внимавайте какво говорите, приятелю. Знаете ли, че същата тази идея е пратила Джордано Бруно на кладата? Добрият монах вярвал, че апостолите изкопирали кръстния знак от египтяните, и отстоявал това до смъртта си.
Младият инженер не отговори. Почти бяха стигнали до насипа, където започваше входът на царския мавзолей. Двамата знаеха, че ги чака цял ден усилна работа.
— Проспер, трябва да ви попитам нещо…
Тонът на барона изведнъж бе станал поверителен.
— Кажете, Едуар.
— Помните ли какво каза Мохамед за Бонапарт?
— Имате предвид онази нелепа идея, че генералът е дошъл в тази страна, за да последва стъпките на Исус в Египет?
— Именно — отвърна сухо баронът. — Нубиецът спомена за някакъв еликсир и че би се наел да ни заведе до извора му…