Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
Дьо Вилие се поколеба за миг, после продължи:
— …Но аз не знам нищо за интереса на нашия генерал към тези неща. А вие?
— Нито пък аз. И много се съмнявам, че Жирар43 също е в течение. Всеки път, когато този глупак пристигне в някой храм, единственото, което го интересува, е да намери най-добрата сянка, под която да заспи. „Нил, Нил… Наредиха ни да изследваме Нил, а не руините“.
Дебелашката пародия на бретонския акцент на гражданина Жирар накара барона да се усмихне.
— Добре, добре, Проспер — признавам, че Жирар е идиот, но Бонапарт не е. И двамата знаем, че би направил всичко, за да спечели доверието на египтяните. В Кайро се обяви за мюсюлманин и дори продиктува прокламации, възхваляващи Мохамед. Но да си обясняваме кампанията му в Назарет като някакво евангелистко пътуване по стъпките на Исус… ми се струва прекалено.
— Добри ми приятелю, само веднъж съм говорил с Наполеон лице в лице…
— Така ли?
— …Беше в Тулон, преди с Армадата на Ориента да вдигнем котва в посока към Малта и после към Египет. И знаете ли? Истината е, че ни най-малко не ми се стори да е добър християнин.
— Семейството му е религиозно. От най-католическата Корейка.
— Преценете сам: беше една прекрасна неделя през флореал, когато аз самият станах свидетел на това как грубо уволни капелана на пристанището, който го беше порицал за това, че не е отишъл на литургия заедно с останалите войници.
— Това не означава нищо.
— О, да, несъмнено означава. Ако Бонапарт е отишъл до Назарет с генерал Клебер, то не е, за да се помоли в дома на Дева Мария, нито, за да търси задругата на Йосиф дърводелеца.
— Накъде биете?
— Може би в края на краищата Мохамед не ни е излъгал. И Бонапарт не е казал на войниците си цялата истина за интересите си. Може би — подчерта с тайнствен тон — нашият генерал търси ключа към вечния живот, както преди векове са правили и фараоните.
Дьо Вилие инстинктивно погледна натам, накъдето гледаше и другарят му. Бяха стигнали до входа на гробницата на Аменхотеп. По лицето на барона се изписа тревога: набързо скованата дъсчена врата, която бяха поставили предния ден, за да блокират достъпа до гробницата, беше разбита.
Във вътрешността нещо изскърца.
19.
Кайро, 4 раби I44
Малко повече от четири дни по море бяха нужни на Надия и чичо й Али, за да стигнат до град Кайро. Най-накрая Победоносният — това означава Al Qahira на арабски — се появи една сутрин пред тях със сребърните полумесеци на безбройните си минарета.
Беше трудно човек да си представи по-величествен пейзаж: големи товарни съдове, заобиколени от армия малки фелуки и гребни лодки, напредваха без видим ред във всички посоки. Дори и най-невярващите трябваше да признаят, че Аллах, в безкрайната си мъдрост, беше благословил тази река, дарявайки я с невидим и тайнствен порядък, способен да регулира това невъобразимо движение на стоки и хора. Създателят и Господар на света се радваше да показва безкрайната си сила в такива малки неща.
„Кайро се е променил много, откакто пристигнаха французите — бяха ги предупредили на кораба. — Чужденците бързо превърнаха Майката на всички градове в различно място и Всевишният, поради някаква неясна причина, им го позволи“, бяха добавили.
Това малко интересуваше двамата Бен Рашид. Не бяха дошли в района на Делтата нито поради прищявка, нито заради вярата си, а истината беше, че французите им бяха безразлични.
Баржата им представляваше платформа от големи дънери, върху която бе забито огромно и покрито с кръпки парче брезент, служещо за платно. По време на пътуването не говориха почти с никого. Съвършената бе покрила главата си със задължителния за исляма воал и не беше особено трудно да минат за младо семейство от Юга. Разбира се, платиха добросъвестно цената на билетите, изпълниха задължителните пет молитви на ден, обърнати към Мека, и нетърпеливо изчакаха да хвърлят котва на един малък пристан близо до квартал Гиза около осем часа сутринта.
Горещината беше непоносима.
Първото, което привлече вниманието им, бе огромният брой войници, патрулиращи в близост до пирамидите. Никога не бяха виждали толкова много и така добре въоръжени французи на едно място. Интересното беше, че освен пясък и камъни, там почти нямаше какво да се охранява, поради което полицейското присъствие на въоръжените до зъби европейци им се стори както абсурдно, така и необяснимо. Злите езици шушукаха, че чужденците се подготвят да възпрат ново нападение на Мурад бей. И с основание: само пет дни преди тяхното пристигане страшният Мурад се беше качил необезпокояван на Голямата пирамида и от върха й, с помощта на малко сребърно огледало, бе изпратил кодирани послания до Нефиса — влиятелна дама от Кайро, която ухажваше. Когато французите се усетиха, Мурад вече бе избягал към оазиса Ел Фаюм, но в града бе останало смътното усещане, че безредиците срещу френската окупационна армия могат да се възобновят всеки момент…
43
Става дума за Пиер Симон Жирар, инженер на мостове и пътища, под чието ръководство са се намирали Проспер Жолоа и Вилие дю Тераж по време на експедицията в Горен Египет през лятото на 1799 г. — Б.а.
44
6 август 1799 г. Година 1214 по хиджра. — Б.а.