Непокорна страст

— Искаш ли да видиш изненадата ми или възнамеряваш цяла вечер да стоиш тук с издути панталони? Знаеш, че за този проблем могат да ти помогнат и други жени, освен онази червенокоса кучка — остро рече Бела. Никога не беше виждала Джейк в такова състояние. Значи отмъщението й щеше да бъде още по-сладко.

— Нямам време за изненади, Бела.

Мадам Льоблан се усмихна загадъчно, уверена, че отмъщението й скоро ще се осъществи. Както всички бели мъже, и Джейк никога не можеше да я разбере. Нея, квартеронката, в чийто вени течеше френска, испанска и малко негърска кръв, и чиито корени се губеха в тъмните африкански джунгли и в миналото на цивилизована Европа. Жените с кръв като нейната използваха разнообразните си наследствени дарования, за да постигат целите си. Мъжете харесваха тъмните им коси, чувствената им красота, грижливо затворена в обвивката на европейската цивилизация, но всъщност те търсеха дивата им несдържана африканска природа. Бела би използвала всичко, за да постигне отмъщението си — от магията до християнските молитви. Трябваше на всяка цена да раздели Джейк от Александра, а плановете й бяха добре пресметнати.

— Имаш време за тази изненада, Джейк. Ела горе с мене. Там са дрехите, а и още нещо… — додаде тя, оставяйки думите да увиснат недоизказани във въздуха, насочвайки се към горния етаж.

Джейк неохотно я последва. Искаше да вземе дрехите и да се раздели с Бела. А също и с Юга. Тук имаше много малко неща, които да задържат един истински мъж, а щом спекулантите привършеха с изнасянето на останалото, за южняците щеше да има само бедност и смърт. Почти не забелязваше чувственото, извиващо се тяло на мадам Льоблан, която го водеше към апартамента си. Усмихвайки се самодоволно, Бела го преведе през няколко стаи до един малък килер.

— Каза, че тази Александра има необичайна коса — червеникаворуса и е много красива.

Джейк се поколеба, след това внимателно погледна Бела. Номерата й нямаха край, но какво ли беше измислила този път?

— Точно така.

— Много интересно — рече тя, а големите й черни очи проблеснаха. — Бих искала да видиш двойката в тази спалня. Не съм сигурна, но мисля, че ще ти бъде интересно.

Джейк се намръщи, а гневът му се събуди.

— Добре тогава, но никакви други игрички. Бързам.

Влязоха в малкия тъмен килер и мадам Льоблан отметна гоблена, който покриваше стената. И преди го беше водила да наблюдава по този начин, но това не му доставяше удоволствие. Беше човек на действието. Приближи око към малката дупка, през която ясно се виждаше леглото, при това съвсем отблизо.

На пода се виждаха захвърлени ярка оранжева рокля и подходящо бельо, а също и мъжки дрехи. Погледна двойката и се ухили. Бела наистина беше намерила истинска похотливка, тъй като тази жена просто поглъщаше мъжа.

Изведнъж се втренчи изненадано. Завивките частично разкриваха лицата им. От устните му се откъсна проклятие, щом осъзна, че вижда Александра в прегръдката на Джайлс. Тя го прегръщаше, молеше го за онова, което винаги беше му отказвала и срещу което се беше съпротивлявала. Нямаше никакво съмнение, че това са те. В душата му пламнаха гняв и омраза, докато наблюдаваше потните им, гърчещи се тела със замъглени от яростта очи. Въпреки това не можеше да се откъсне от дупката. Гледаше как Джайлс придръпва към себе си стенещата Александра и след това потъва дълбоко в нея. Сякаш нещо се скъса в Джейк. Обърна се сякаш ослепял и отблъсна Бела настрани.

Тя погледна през дупката, за да се увери, че наистина се случва онова, което искаше. След това последва Джейк, който се отдалечаваше с широки, гневни крачки. Най-накрая го настигна в спалнята си и като го сграбчи за ръката, увисна на нея, сякаш възнамеряваше да я откъсне.

— Е, Джейк, възможно ли е това да е хубавата Александра?

Изведнъж видя погледа му, пусна ръката му и отстъпи изплашена назад. Никога през живота си не беше виждала такъв студен, безмилостен гняв, а сега той беше насочен срещу нея. Боеше се. Какво беше направила? Дали не беше стигнала прекалено далеч?

— Не грешиш. Бела — каза Джейк с овладян, хладен глас. — Наистина това е Александра. Не знам как се е озовала тук. Не искам и да знам. Сигурен съм, че си успяла да го уредиш по някакъв начин, но не без нейно съдействие. Хубавата Александра няма да дойде с мен в Тексас.

Обърна се и гневно излезе от стаята.

Мадам Льоблан не го последва. Беше твърде изплашена. При сегашния си гняв сигурно можеше да убие човек. След това се усмихна злобно. Планът й сработи. Джейк завинаги щеше да намрази Александра, защото я считаше за измамна проститутка. Отмъщението й беше сладко, много сладко, но това беше само началото му. Може би скоро, съвсем скоро щеше да отвори публичен дом в Глейвстън. Знаеше, че бизнесът там процъфтява. Познаваше няколко собственички на публични домове, тъй като често им беше осигурявала момичета. Да, след като Александра беше отстранена, можеше отново да преразгледа плановете си за Джейк. Разсмя се силно и мързеливо се отпусна на леглото. Животът беше хубав, наистина хубав.

Никога в живота си Александра не беше се чувствала толкова странно. Знаеше, че Джайлс е в нея, дълбоко в нея, но го желаеше, нуждаеше се от него със странна, изгаряща треска, каквато никога не беше чувствала. Забиваше нокти в раменете му, стенеше от желание и разочарование, докато той продължаваше дълбоките си, проникващи движения. Но това сякаш не беше достатъчно. Всичко й се струваше замъглено, размазано, сякаш не беше в леглото с мъж, когото никога не беше желала, дори не беше му позволявала да я докосне. А сега изведнъж приемаше всичко, което й правеше, дори искаше още и сякаш нищо не можеше да задоволи копнежа, който я изгаряше. О, какво ставаше с нея?

Чу, че Джайлс стене в екстаз, а след това видя тържеството в черните му очи. След той стана и се отдалечи. Александра остана да лежи на леглото, разкъсвана от разочарование и злощастие, от незадоволеност. Джейк. Тя искаше Джейк. Той можеше да спре болката в нея. От очите й бликнаха сълзи. Премигна гневно. Не. Беше дала обещание, което трябваше да изпълни. Нищо друго.

Джайлс се приближи съвсем гол към нея като в сън, с чаша в ръка. Александра отпи. Течността беше гъста, сладка, леко горчива. Джайлс взе чашата от ръката й. Стори й се, че вижда злобно пламъче в очите му. Опита се да прогони тази представа, но усети, че главата й се замайва. Александра потъна в мрачните бездни на забравата.