Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Хариет си припомни думите на госпожа Стоун. Явно всички бяха стигнали до това заключение относно мотивите й да приеме годежа.
— Колко ужасно е било това за Гидиън.
Погледът на Брайс се смекчи от старата тъга.
— Може би точно затова той е направил това ужасно нещо.
За какво говорите?
— Госпожице Поумрой, трудно ми е да ви го кажа, но може би трябва да сте много предпазлива. Несъмнено сте чували обвиненията, че Сейнт Джъстин е съблазнил Диъдри, докато са били сгодени?
— И после я е изоставил. Да, чувала съм тези глупости и не им вярвам.
Изражението на Брайс бе много сериозно.
— Много ми е мъчно да ви го кажа, но трябва да гледате по-реалистично на нещата. Съвсем сигурно е, че Диъдри е била обезчестена против волята й. Казвам ви, тя никога не би се отдала доброволно на Гидиън, а само когато е неизбежно, тоест в първата им брачна нощ, а не по-рано.
— Отказвам да повярвам, че Сейнт Джъстин е насилил годеницата си — Хариет беше отвратена. Тя отново се спря рязко на дансинга. Измъкна се от прегръдката на Брайс. — Това си е чиста лъжа и вие, сър, не би трябвало да я повтаряте пред никого. Няма повече да слушам подобни глупости.
Тя се извърна рязко и с уверени крачки се отдалечи от дансинг, без да чака Брайс да я придружи. Последва я шепотът на множество заинтригувани и развеселени гласове. Тя не им обърна никакво внимание и се отправи към групичката ентусиасти по вкаменелостите.
Новите й приятели я поздравиха сърдечно и бързо я включиха отново в разговора си. Какво облекчение, помисли си Хариет, да се намираш сред хора, които могат да обсъждат и нещо по-интересно от старите клюки.
Оливър, лорд Епългейт, един сериозен млад барон, който беше само с три години по-възрастен от Хариет, сега й се усмихна с неприкрито възхищение. Той едва наскоро бе наследил титлата си и усилията му да се държи съобразно високото си обществено положение на моменти го караха да изглежда малко надут. Но ако не се брои това, той беше наистина много приятен и Хариет го харесваше.
— О, ето ви и вас, госпожице Поумрой — Епългейт веднага застана точно до нея. Подаде й една чаша лимонада, която специално й бе донесъл. — Идвате тъкмо навреме, за да ми помогнете да разгромя аргументите на лейди Иънгстрийт. Тя се опитва да ни убеди, че всички огромни струпвания на заоблени каменни блокове и натрупванията от чакъл, които се намират в подножията на високите планини, са доказателство за потопа.
— Точно така си е — уверено заяви лейди Иънгстрийт. Тя бе една масивна, внушителна жена в напреднала възраст, която освен това беше страстна колекционерка. Бе прекарала известно време в търсене на вкаменелости на континента, след войната с Наполеон, и никога не пропускаше да напомни на останалите членове на Дружеството точно този факт. — Та какво друго, моля ви, освен вода, огромни количества вода, биха могли да заоблят и търкалят тези огромни камъни и да ги струпат по такъв необикновен начин?
Хариет свъси вежди, дълбоко замислена.
— Едно време обсъждахме този въпрос с баща ми. Той спомена и няколко други възможни причини за подобни гигантски разрушения на земната повърхност. Ето например, има вулкани и земетресения. Дори и… — тя се поколеба. — Дори и ледът би могъл да го стори.
Останалите се втренчиха в нея удивено.
— Ледът? — попита лейди Иънгстрийт с вид на огромна заинтересуваност. — Искате да кажете, огромни парчета лед, подобни на ледниците?
— Ами, ако някога ледниците в планините са били много по-големи, отколкото са сега — започна внимателно Хариет, — може да са покривали и споменатите площи. После са се стопили и са оставили след себе си каменните късове и чакъла, които са откъртвали от скалите при движението си надолу.
— Ама че нелепост — прогърмя гласът на Фрай, който току-що се бе присъединил към групата. — Колко нелепо е да си представиш парче лед, което да покрива такава огромна част от континента.
Лейди Иънгстрийт се усмихна ласкаво на Фрай. За никого не беше тайна, че бяха любовници.
— Колко сте прав, скъпи. Такива са си младите, винаги търсят нови обяснения за неща, които могат идеално да бъдат обяснени със старите изпитани и верни отговори. Донесохте ли ми още шампанско?
— Разбира се, скъпа. Как бих могъл да забравя? — Фрай й подаде чашата с галантен поклон.
— Всъщност — каза Хариет, все още внимателно обмисляйки въпроса, — проблемът с Големия потоп е там, че е трудно да си представим, как е възможно водите да са покривали цялата земя едновременно. Къде са отишли, когато са се оттеглили?