Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Внезапен прилив на гняв я накара да се закове на място точно в средата на дансинга, като принуди и Морлънд да спре. Няколко глави се обърнаха към тях любопитно. Хариет не им обърна внимание и прикова Морлънд с леден поглед.
— Повече няма да назовавате годеника ми с това име. Ясно ли се изразих, господин Морлънд?
Брайс наведе златистите си мигли, като прикри наполовина светлите си очи.
— Простете, госпожице Поумрой. Загрижеността ми за вас надделя над чувството ми за такт.
— Няма нужда да сте толкова загрижен за мен, сър. Всичко онова, което сигурно сте чували за годеника ми, не е нещо повече от неоснователни слухове.
— За нещастие, опасявам се, че грешите. Много добре познавам Сейнт Джъстин, госпожице Поумрой.
Хариет се втренчи в него изненадано.
— Наистина ли?
— О, да. Някога ние бяхме приятели.
— Приятели?
— Да. Отраснахме заедно в Ъпър Бидълтън. Аз застанах до него, когато годеницата му се самоуби. Всъщност аз бях единственият, които не го изостави. Не че одобрявах онова, което бе сторил, съвсем не. Но той беше мой приятел, а аз не обръщам гръб на приятелите си, независимо какво са направили. И днес бих бил негов приятел, но Сейнт Джъстин предпочете да ме пренебрегне, както пренебрегва всички в обществото.
Хариет се намръщи.
— Не знаех това, сър.
Брайс отново я прегърна и продължиха да танцуват. Хариет не се отдръпна. Сега беше страшно любопитна. Това бе първият човек тук или в Ъпър Бидълтън, който твърдеше, че е приятел на Гидиън.
— Казвате, че сте познавали Сейнт Джъстин преди няколко години.
— Да — Брайс се усмихна с ангелската си усмивка, а в очите му се изписа израз на съжаление за миналото. — Едно време правехме всичко заедно. Ще ви кажа, че се забавлявахме заедно поне няколко сезона. Имаше нощи, когато играехме на карти до сутринта, после отивахме направо на конните надбягвания или на някой боксов мач, без дори да се приберем у дома и да поспим. Нямаше нещо, което да не искаме да опитаме поне веднъж. Тогава Диъдри Ръштън дойде в града за своя сезон. И всичко се промени.
Хариет прехапа устни.
— Може би не трябва да говорим за това, сър.
Брайс се усмихна разбиращо.
— Бог знае, че и аз самият се опитвах, исках да забравя какво се случи през онзи сезон. Понякога премислям отново събитията и се чудя, не съм ли могъл по някакъв начин да предотвратя трагедията.
— Не бива да се самообвинявате, господин Морлънд — бързо го прекъсна Хариет.
— Но аз бях най-добрият приятел на Гидиън — отвърна Брайс. — Познавах го по-добре от всеки друг. Разбрах, че е обезумял от страст и я желае на всяка цена. А знаех, че Диъдри е колкото красива, толкова и невинна. Гидиън я видя и веднага я пожела.
Хариет се намръщи.
— И двамата са били от Ъпър Бидълтън. Сигурно са се познавали, още преди Диъдри Ръштън да дойде в Лондон.
— Въпреки че са живели в едно и също село, те всъщност не са прекарали кой знае колко време заедно — обясни Брайс. — Аз също не я бях виждал често. Все пак Диъдри беше още ученичка, а веднага след това баща й успя да й осигури едни сезон. А Гидиън бе по-възрастен, разбира се. Той беше първо в колеж, а след това в Лондон, докато Диъдри е разцъфвала като жена.
— Чух, че е била прелестна — тихо каза Хариет.
— Наистина. И мога да ви кажа, че въобще не беше влюбена в Гидиън. А и как би могла да се влюби в него?
— Бих казала, много лесно! — сърдито отвърна Хариет.
— Глупости. Тя беше едно прелестно създание, което естествено търсеше красотата в другите. Веднъж ми довери, че просто не с в състояние да погледне Гидиън в обезобразеното лице. Всичко, което успяваше да стори, бе да танцува с него, когато той пожелае.
— Каква нелепост — изсъска Хариет. — Няма нищо грозно в лицето на Сейнт Джъстин. И той танцува прекрасно.
Брайс се усмихна.
— Вие сте много снизходителна, скъпа. Но истина е, че за повечето хора е страшно трудно да го погледнат в лицето. Той има този белег от повече от десет години, нали знаете.
— Не, не знаех.
— Получи го при един дуел с шпаги.
Очите на Хариет се разшириха.
— Не знаех това.
— Аз съм един от малкото хора, които знаят цялата история. Вече ви казах, тогава бях най-добрият му приятел.
Хариет наклони замислено глава.
— Ако Диъдри Ръштън е била до такава степен отвратена от вида на Гидиън… искам да кажа, на Сейнт Джъстин, тогава защо се е съгласила да се сгодят?
— По обичайните причини — спокойно обясни Брайс. — Баща й настояваше. Диъдри бе послушна дъщеря и преподобният Ръштън много държеше да я задоми в такова влиятелно семейство. Много му се щеше да види дъщеря си омъжена за сина на един граф. Когато Гидиън й предложи брак, Ръштън буквално я принуди да приеме предложението. Навремето това не беше тайна за никого.