Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Чудесен аргумент — възкликна Епългейт с обичайния си възторг от идеите на Хариет. — Вулканите и земетресенията са къде-къде по-приемливи като предположение. Именно те обясняват защо откриваме морски вкаменелости на върха на планините, а също така — прибави той с лека усмивка, — те обясняват произхода на вулканичните скали.
Хариет кимна сериозно.
— Тези повдигащи сили очевидно са противоположни на действието на ерозията и обясняват защо земята не е един плосък, безинтересен пейзаж. Но съвсем не е лесно да се отговори защо откриваме вкаменели животни от някакви древни видове? Защо и те не се срещат живи днес?
— Защото всички са били унищожени при потопа — обяви лейди Иънгстрийт. — Толкова с очевидно. Удавили са се. До едно са се удавили, горкичките — тя погълна наведнъж цялото съдържание на чашата си.
— Е — каза Хариет, — все още не съм убедена…
Тя изведнъж замълча, тъй като разбра, че никой от групичката не й обръща внимание.
След малко забеляза, че цялата тълпа оживено шепне за нещо. Всички глави се обръщаха към елегантното стълбище в дъното на балната зала. Хариет последва любопитните погледи.
Гидиън стоеше на върха на стъпалата и оглеждаше тълпата с презрителен поглед. Целият бе облечен в черно. Бялата му връзка и риза само подчертаваха още повече чернотата на вечерния му костюм.
Докато Хариет го гледаше, погледът му срещна нейния. Тя просто не успя да повярва, че той наистина е успял да я забележи сред огромното множество в претъпканата бална зала.
Гидиън тръгна надолу по стълбите, застлани с червени пътеки. Хладно-арогантната поза на раменете му подсказваше, че или не забелязва любопитните погледи под себе си, или просто не му пука за тях.
Той бе тук. Хариет си напомни да не се вълнува прекалено много от този факт. Гидиън все някога щеше да дойде, рано или късно. Това, че е дошъл, не значеше, че примира от нетърпение да я види, а просто, че се чувства длъжен да се появи.
Шепотът и коментарите последваха Гидиън през залата като вълна, устремена към далечен бряг. Докато той вървеше, тълпата пред него се разтваряше, сякаш бе море. С широки крачки той се устреми през бляскавото множество, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Не поздрави никого. Просто продължаваше да върви, докато стигна до Хариет.
— Добър вечер, скъпа — тихо каза той в занемялата зала. Наведе се над ръката й. — Надявам се, че сте запазили един танц и за мен?
— Разбира се, милорд — Хариет му се усмихна широко за поздрав. Постави пръсти на ръката му. — Но преди това, познавате ли приятелите ми?
Гидиън хвърли един поглед към лицата зад нея.
— Някои от тях.
— Позволете да ви представя останалите — Хариет бързо изреди имената на останалите членове на Дружеството за вкаменелости.
— Значи е вярно — запита лейди Иънгстрийт с неодобрително изражение, — че вие двамата сте сгодени?
— Самата истина — отвърна Гидиън. — Годежът ни ще бъде обявен официално в утрешните вестници — той се обърна към Хариет. — Годеницата ми сигурно е получила благопожеланията и поздравленията ви по случая, нали, лейди Иънгстрийт?
Лейди Иънгстрийт сви устни.
— Разбира се.
— Ами да — промърмори Епългейт. Той отчаяно се опитваше да не зяпа неучтиво белега на Гидиън. — Радвам се и за двама ви, естествено.
Останалите в групичката промърмориха по някоя подходяща забележка за поздрав.
— Благодаря ви — каза Гидиън. Очите му остро блестяха. — Точно това очаквах да кажете. Елате, скъпа. Мина толкова време, откак танцувахме за последен път!
Той изведе Хариет на дансинга тъкмо в мига, когато музикантите изсвириха първите акорди на нов валс. Хариет наистина се опита да си предаде по-уравновесен и безпристрастен вид, както все я учеха Ефи и Аделаида през последните няколко дни, но почти веднага се отказа от опитите си. Мисълта, че отново е в прегръдките на Гидиън, дори и само на дансинга, беше прекалено вълнуваща.
Почти бе забравила колко е грамаден, помисли си тя щастлива. Огромната му ръка я притискаше нежно, като дланта му покриваше почти цялата долна част на гърба й. Масивните му гърди и рамене изглеждаха солидни като тухлена стена. Хариет си спомни тежестта на тялото му върху нейното през онази нощ в пещерата и потръпна при спомена за собствената си страст.
— Предполагам, че баща ви се е възстановил, сър? — попита тя, докато Гидиън я водеше шеметно във валса.
— Чувства се много по-добре, благодаря. Само като ме види и веднага се изправя на крака, колкото и да е бил зле — сухо отвърна Гидиън.