Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън повдигна вежди.
— Няма ли де ме поздравите за годежа ми, Фрай?
— Моля? — Фрай вдигна чашата си и я пресуши. — Да, да. Поздравления — той погледна ядно Гидиън. — Но все пак, мен ако питате, дамата няма нужда от шлифоване на обноските си.
Гидиън изгледа замислено как Фрай се отдалечава. Един от въпросите, с които бе дошъл тази вечер тук, бе намерил отговор. Хариет не криеше в тайна годежа си.
Гидиън почувства как го залива дълбоко задоволство. Тази дама явно ни най-малко не се тревожи, че може да се окаже съблазнена и изоставена от прословутия Звяр от Блекторн Хол. Тя наистина вярва, че ще се омъжи за него.
Но ако се съди по реакцията на Фрай, другите съвсем не бяха така оптимистично настроени относно съдбата на Хариет. Когато Гидиън се отби, за да прегледа книгата с облозите на клуба, видя няколко предизвикателства по въпроса за неговия годеж. В общи линии, всички досущ си приличаха с последното записано, което гласеше:
Лорд Р се обзалага с лорд Т, че до две седмици известна дама ще разбере, че вече не е сгодена за известно чудовище.
Хариет, заедно с няколко други членове на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми, участваше в разгорещена дискусия по въпроса за естеството на вулканичните скали, когато новината, че Гидиън е в града, порази залата.
Скоро след това до нея изникна Ефи, и то с много разтревожено изражение. Първата мисъл на Хариет бе, че нещо се е случило с Фелисити или с леля Аделаида.
— Бих искала да поговоря с теб, ако нямаш нищо против — прошепна дискретно Ефи, докато се усмихваше очарователно на групичката, събрана около племенницата й.
— Разбира се, лельо Ефи — Хариет се извини на другите и се отдалечи. — Случило ли се е нещо?
— Сейнт Джъстин е в града. Току-що научих.
— О, чудесно — каза Хариет, като сърцето й полетя от радост, макар да си бе казала, че не бива да храни кой знае какви надежди. Малко вероятно бе по време на кратката им раздяла Гидиън да е открил, че се е влюбил в нея. — Това трябва да означава, че баща му се е почувствал по-добре.
Ефи въздъхна.
— Толкова си наивна, миличка. Сякаш въобще не разбираш пред каква ужасна опасност сме изправени. Ела. Приятелите ти от Дружеството могат и да почакат малко. Трябва да се консултираме с леля Аделаида.
— Лельо Ефи, тъкмо започна един страшно интересен разговор за значението на вулканичните скали. Не може ли тази консултация да почака?
— Не, не може — Ефи я поведе към мястото, където стоеше сестра й. — Сега става въпрос за цялото ти бъдеще и трябва да сме подготвени за най-лошата възможна ситуация. В този случай вървим по ръба на пропастта, Хариет.
— О, лельо Ефи. Ти наистина преувеличаваш — но Хариет й позволи да я завлече до леля Аделаида. По-добре да свършат по-бързо с консултацията, за да може да се върне при новите си приятели колкото може по-скоро.
Сестрата на Ефи, Аделаида, лейди Бъкстън, бе една внушителна жена. Неучтивите личности се осмеляваха да я наричат дебела. Ефи бе обяснила на Хариет и Фелисити, че до голяма степен размерите на леля Аделаида се дължаха на факта, че по време на дългия си, нещастен брак, тя се бе утешавала със сладкиши и бонбони.
Откак Аделаида бе приключила с траура, който беше спазвала след скорошната смърт на съпруга си, тя бе започнала с невероятна скорост да губи килограми. Тази вечер изглеждаше направо зашеметяващо, облечена в жизнерадостна пурпурна рокля. Сега нетърпеливо очакваше приближаването на Ефи и Хариет.
— Чу ли новината, Хариет? — попита тихичко Аделаида, като в същото време се усмихна очарователно на една дама със зелен тюрбан, която учтиво й бе кимнала.
— Доколкото разбрах, годеникът ми е в града — призна Хариет.
— Точно така, миличка. Но не можем да сме сигурни, че все още ти е годеник, ако разбираш какво имам предвид. Все пак нямаше официално обявяване на годежа ви. Нито думичка във вестниците. И тъй като не е обявил публично годежа си, не можем да сме сигурни за намеренията му.
Хариет хвърли жаден поглед към групичката ентусиасти по вкаменелостите, които явно я чакаха. Искаше да се върне към интригуващия разговор колкото може по-бързо. Цялото това суетене около годежа и с Гидиън започваше ужасно да я дразни. Ефи и Аделаида непрестанно се тормозеха за това, още откак те трите, Ефи, тя и Фелисити, бяха пристигнали в града преди няколко дни.
— Сигурна съм, че в най-скоро време ще бъде обявен публично, лельо Аделаида. Сейнт Джъстин имаше доста грижи напоследък, да залавя разни крадци и да се тревожи за баща си. Вероятно досега не е имал възможност да разпрати съобщения до вестниците.