Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Господи, милорд, нима искате да кажете, че когато ви види е толкова щастлив, че веднага се съвзема?
— Не точно. Като ме види, си припомня какво ще се случи, когато напусне този свят. Мисълта, че аз ще наследя графството, обикновено е достатъчна, за да го изправи на крака. Ужасно се страхува, че благородната титла Хардкасъл ще попадне в такива недостойни ръце като моите.
— О, боже — Хариет го погледна съчувствено. — Наистина ли отношенията с баща ви са толкова зле, милорд?
— Да, скъпа, така е. Но няма нужда да се тревожите за тях чак толкова. Ще се срещаме с родителите ми възможно най-рядко, след като се оженим. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да говорим за нещо далеч по-интересно от отношенията ми с родителите ми.
— Разбира се. За какво желаете да говорим?
Устните му потрепнаха, когато хвърли поглед към дълбокото й деколте.
— Бихте могли да ми разкажете каква е тази история за светските ви маниери, които се нуждаели от шлифоване? Забавлявате ли се тук, в Лондон?
— Ако трябва да съм съвсем честна, в началото ни най-малко не ми беше забавно. После по една щастлива случайност се запознах с лорд Фрай.
— А, да.
— Е, както се оказа по-късно, той е много запален по вкаменелостите и ме покани да се присъединя към Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми. Откак започнах да посещавам сбирките му, се забавлявам неимоверно много. Толкова интересни хора! А и са изключително мили с мен.
— Наистина ли?
— Ами да! Освен това са много образовани хора — Хариет се огледа скришом наоколо, за да е сигурна, че никой няма да дочуе думите й. После сниши глас и се приближи към Гидиън. — Обмислям дали да покажа моя зъб на един-двама от членовете на Дружеството.
— Мислех, че ви е страх да не би някой друг колекционер да ви го открадне или да отиде да търси подобен зъб, щом чуе къде се намира пещерата.
Хариет се намръщи с дълбока тревога в очите.
— Има такава опасност естествено. Но вече започвам да си мисля, че на някои от членовете на Дружеството може да се има доверие. А досега не успях сама да идентифицирам зъба си. Ако и никой от членовете на Дружеството не го разпознае, ще бъда по-сигурна от всякога, че съм открила съвсем нов животински вид. И ще напиша доклад за това.
Гидиън леко изкриви устни.
— Милата ми Хариет — промърмори той. — Радвам се да открия, че все още не сте кой знае колко „шлифована“.
Тя го погледна намръщено.
— Уверявам ви, че и по този въпрос работя усилено, сър. Но трябва да призная, че съвсем не е толкова забавно и интересно, колкото колекционирането на вкаменелости.
— Напълно ви разбирам.
Хариет засия, когато видя сред танцуващите сестра си. Тази вечер Фелисити бе зашеметяваща в роклята си от тънък воал с цвят на праскова. Тя се усмихна широко на Хариет от другия кран на дансинга, преди да бъде понесена извън полезрението й от един красив млад лорд.
— Може би ще ми се наложи да се потрудя още доста около това шлифоване — каза Хариет, — но Фелисити вече е истинско бижу. Прави страхотна сензация, ако не знаете. И сега, когато е получила значителна зестра от леля Аделаида, няма нужда да бърза да се омъжва. Имам основания да подозирам, че ще иска и втори сезон. Тя страшно много се забавлява. Градският живот наистина й допада.
Гидиън погледна надолу към Хариет.
— Ти съжаляваш ли, че трябва да се омъжиш, Хариет?
Хариет прикова погледа си върху снежнобялата му връзка.
— Разбирам, сър, че се чувствате задължен да се ожените за мен и че нямаме възможност да си осигурим достатъчно време, за да сме сигурни в чувствата си един към друг.
— Нима искате да кажете, че не изпитвате никакви топли чувства към мен?
Хариет изведнъж вдигна поглед от връзката му и слисано го погледна. Усети как по лицето й избива руменина.
— О, не, Гидиън! Не исках да намекна, че не изпитвам топли чувства към вас.
— Думите ви ме карат да си отдъхна — изражението на Гидиън се посмекчи. — Елате, танцът свършва. Ще ви върна на приятелите ви. Вярвам, че всички те са ужасно загрижени за вас. И сега виждам как са ни зяпнали.
— Не им обръщайте внимание, сър. Те просто се чувстват някак покровителствено настроени към мен, заради всички слухове, които се носят наоколо. Но нямат лоши намерения.
— Ще видим — промърмори Гидиън, докато я водеше през тълпата към мястото, където бяха събрани останалите членове на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми. — Охо, виждам, че към групичката ви се е присъединил и един новодошъл.
Хариет се опита да види какво става напред, но не виждаше дори лорд Епългейт или лейди Иънгстрийт.
— Високият ви ръст определено ви дава преимущество в такива тълпи, милорд.