Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Откъде накъде си толкова сигурна? — поинтересува се Аделаида.
— Защото съм абсолютно сигурна, че чувството за чест на Гидиън е не по-слабо развито от това на който и да е от истинските джентълмени. Дори съм готова да се обзаложа, че вероятно е далеч по-развито от това на всички останали. Ако бебето е било негово, той щеше да се ожени за нея.
— Просто не мога да разбера как може да си толкова сигурна за него — въздъхна Ефи. — Не ни остава друго, освен да се надяваме, че си права по въпроса за честта му.
— Права съм — Хариет си взе една препечена филийка и я захапа лакомо, като продължи да преглежда страниците на Докладите. — Между другото, той ще дойде днес следобед в пет. Ще ходим на разходка с файтон в парка.
— Би могъл поне да изчака, докато поутихнат приказките относно снощната ти изява, и чак тогава да те води в парка. Точно в пет там се изсипват абсолютно всички и всички ще те видят — промърмори Ефи.
— Мен ако питате, точно затова ще я заведе — Фелисити, която тъкмо влизаше в трапезарията, се усмихна с многозначителна ирония на сестра си. — Мисля, че Сейнт Джъстин иска да показва Хариет като на изложба при всяка удобна възможност. Сякаш е екзотична домашна животинка, която с донесъл от далечна страна.
— Като домашна животинка! — Ефи бе шокирана.
— Мили боже! — ахна Аделаида. — Ама че идея!
Хариет вдигна поглед от списанието, тъй като усети, че сестра й съвсем не се шегува.
— Какво имаш предвид с това, Фелисити?
— Не разбирате ли? — Фелисити си взе една препечена филийка и яйце от страничната масичка. В жълтата си рокля изглеждаше изключително сияйна и жизнерадостна. — Ти си единственото известно живо същество, което наистина вярва, че е възможно Сейнт Джъстин да е честен. Освен това си единствената, която мисли, че може да е невинен относно прелъстяването и изоставянето на горкичката Диъдри Ръштън.
— Той наистина е невинен в тая история — почти по навик отвърна Хариет. После се замисли и си припомни изражението на Гидиън предната вечер, когато бе спорила с Ръштън. — Но за тая работа с изложбата може и да си права.
— Е, човек едва ли може да го вини. Сигурно не може да устои на изкушението да се фука с трогателната ти вяра в Звяра от Блекторн Хол — усмихна се Фелисити.
— Казала съм ти да не го наричаш с това ужасно име — сгълча я Хариет, но някак доста разсеяно. Умът и бе зает да обмисля думите на Фелисити. Беше й тъжно да го признае, но в тях наистина имаше някаква истина. Хариет знаеше, че сама е трябвало да го забележи.
Гидиън, естествено, смяташе да получи все някакво удовлетворение от този брак, който поначало не бе желал. И кой можеше да го вини за това?
Той със сигурност не даваше никакви признаци, че се влюбва в нея, каза си Хариет. В действителност, не бе споменал и думичка относно любовта. Нито я бе помолил да го обича. Снощи, когато я бе попитал дали изпитва някакви топли чувства към него, звучеше така, сякаш пита от чисто любопитство.
Хариет знаеше, че вярата й в честността му е може би далеч по-важна за Гидиън от всяко признание в любов. Без съмнение, именно това беше най-важното нещо за него. Прекалено дълго бе живял в сянката на безчестието.
Хариет изгледа как Фелисити седна на масата и започна да се храни с истинска охота. Напоследък, след като всяка нощ бе изпълнена с толкова много танци, сестра й бе развила особен интерес към закуската.
Аделаида погледна Ефи над ръба на чашата си.
— Е, не ни остава друго, освен да се преструваме, че приемаме съвсем храбро и спокойно цялата тази история. Докато самият Сейнт Джъстин твърди, че е сгоден, ние сме в безопасност. С малко късмет ще успеем да изкараме и остатъка от сезона, без да се случи нещо неочаквано.
Хариет отново направи сърдита физиономия и затвори списанието.
— Уверявам ви, че нищо неочаквано няма да се случи, лельо Аделаида. Сейнт Джъстин няма да го допусне — тя погледна часовника. — Ако ме извините, трябва да се облека. Днес следобед ще присъствам на една сбирка на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.
Ефи я погледна изпитателно.
— Забелязах, че си станали много добра приятелка с някои от членовете на Дружеството, скъпа. Много ми допада лорд Епългейт. Знаеш ли, той има добри роднински връзки с маркиза Ашертън. Наскоро, заедно с титлата си, получи и солидно наследство.
Хариет се усмихна кисело.
— Вече съм сгодена, лельо Ефи, ако не си забравила. И то за бъдещ граф, не по-малко.
— Как би могъл да забрави човек? — въздъхна Ефи.