Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън вдигна поглед от вестника. Той позна във внушителната плешива фигура на джентълмена пред себе си лорд Фрай, един барон с имения в Хампшир. Фрай беше един от старите приятели на баща му от времето, когато и старият граф колекционираше вкаменелости.
— Добър вечер, сър — Гидиън говореше с равен глас, но все пак учтиво. — Можете да сте спокоен, че слухът за годежа ми е съвсем верен. Годежът ми ще бъде обявен в утрешния вестник.
— Охо — Фрай се намръщи войнствено. — Значи е вярно, така ли?
Гидиън се усмихна студено.
— Току-що ви казах, че е вярно.
— Охо. Ами така-а. Значи е вярно. Много се опасявах, че може да е така — Фрай бе невероятно мрачен. — Госпожица Поумрой изглеждаше страшно сигурна в това, но човек никога не знае, особено когато не е било оповестено официално, нали разбирате. А роднините й си мълчат по въпроса.
— Седнете, Фрай. Пийнете чаша рейнско.
Фрай се отпусна на тапицирания с кожа стол срещу Гидиън. После извади една голяма кърпа и изтри с нея челото си.
— Аха. Много е топло тук до огъня, нали? Аз лично обикновено не сядам толкова близо.
Гидиън остави вестника си и умишлено фиксира с поглед едричкия барон.
— Да разбирам ли, че вече сте се запознали с годеницата ми?
— Да, наистина — Фрай сякаш откри лъч надежда. — Ако наистина и двамата говорим за госпожица Хариет Поумрой, действително имах това удоволствие. Наскоро тя се присъедини към Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.
— Това обяснява всичко — Гидиън малко си поотдъхна. — Можете да сте сигурен, че говорим точно за тази Хариет Поумрой.
— Аха. Жалко — Фрай отново изтри челото си. — Горкичката — промърмори той много тихо, почти недоловимо за слуха.
Гидиън присви очи.
— Моля?
— Ъ? О, нищо, нищо. Така-а. Прекрасна млада дама. Много умна. Наистина, много умна. Има малко грешни представи по някои въпроси, естествено. Някои от идеите й за земните пластове и вкаменелостите в тях, а и за основните принципи на геологията, са доста странни, но иначе е много умна.
— Да, така е.
Фрай погледна изпитателно Гидиън.
— Сестра й направо предизвика сензация този сезон.
— Така ли? — Гидиън напълни една чаша с вино за Фрай.
— Да, наистина. Много красиво момиче. Има значителна зестра. Светът е в краката й, разбира се — Фрай отпи от чашата една голяма глътка. — Та така-а. Само че някои от нас, в обществото, се поразтревожихме от мисълта, че нашата госпожица Хариет Поумрой се е сгодила за вас.
— Защо ви е разтревожило това, Фрай? — попита Гидиън много тихо.
— Е, хм. Тя не ми заприлича на вашия тип момиче, ако разбирате какво имам предвид.
— Не. Не разбирам какво имате предвид. Защо не ми обясните?
Фрай се размърда неловко на стола си.
— Такава интелигентна млада жена!
— И смятате, че една интелигентна млада жена би трябвало да е по-разсъдлива и да не се сгодява за мен? — подкани го Гидиън, като още повече снижи гласа си.
— Не, не. Нищо подобно — Фрай отново отпи голяма глътка от виното си. — Просто тя е много запалена по вкаменелостите и геологията и подобни работи. Трябвало е да се досети, че ако ще се омъжва, трябва да избере мъж, който да споделя интересите й. Без да искам да ви обидя, сър.
— Не се обиждам лесно, Фрай. Но ако искате, опитайте.
Фрай целият почервеня.
— Да, ами… Тя казва, че е дошла в града, за да шлифова светските си обноски заради вас.
— И аз така чух.
— Ами — Фрай го погледна враждебно. — Мен ако питате, госпожица Поумрой не се нуждае от никакво шлифоване. И така си е чудесна.
— По този въпрос сме на едно мнение, Фрай.
Фрай явно бе объркан от тази забележка. Започна отчаяно да търси друга тема.
— Е, та така-а. Ами да. Как е баща ви?
— Толкова добре, колкото би могло да се очаква.
— Добре. Добре. Радвам се да го чуя — Фрай енергично продължи да задълбава в същата посока. — Едно време той много се интересуваше от вкаменелости. Двамата с Хардкасъл много пъти сме имали интересни спорове по въпроса за морските изкопаеми. Доколкото си спомням, те бяха любимата му област. Раковини и вкаменели риби и подобни работи. Още ли колекционира?
— Не. Изгуби интерес към това преди няколко години — точно след като напусна Ъпър Бидълтън, продължи наум мисълта си Гидиън. Откак се случиха онези неща преди шест години, баща му бе загубил интереса си към абсолютно всичко. Дори и към собствените си владения. Единственото, от което се интересува старият граф, бе да се сдобие с внук.
— Аха. Жалко. Много добър колекционер беше навремето — Фрай се изправи рязко на крака. — Е, така-а. Трябва да тръгвам.