Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Ефи я погледна със съжаление.
— Направо ме удивяваш, как може да вярваш на човек, който се е отнесъл с теб толкова отвратително.
При тези думи Хариет окончателно изгуби търпение.
— Сейнт Джъстин не се е отнесъл с мен отвратително. Как можеш да твърдиш подобно нещо?! Човекът ще се омъжи за мен заради случилото се в онази пещера.
— Хариет, моля те! — леля Ефи се огледа наоколо с безпокойство. — Говори по-тихо.
Хариет не й обърна внимание.
— Не беше негова вината, че се оказа затворен в пещерата с мен. Дойде там след мен, за да ме спаси, и горкият човек се оказа хванат в капан.
— За бога, Хариет, по-тихо! — Аделаида развълнувано си вееше с ветрилото. — Не знам какво ще правим, ако някой те чуе или подочуе нещичко за факта, че си била компрометирана. Досега успешно прикривахме тези подробности. Един вид, създадохме около теб някаква загадъчност. Най-малкото, което се очаква от теб, е да се постараеш да не разтръбяваш истината на всички.
— Какво значение има? Сейнт Джъстин ще се ожени за мен. Това ще оправи всичко в очите на висшето общество.
Ефи и Аделаида си размениха мрачни погледи. После Ефи въздъхна.
— Нито една от нас няма да си отдъхне, преди да знаем със сигурност, че Сейнт Джъстин ще стори, каквото трябва да стори.
— Глупости — Хариет се усмихна на разтревожените си лели. — Разбира се, че Сейнт Джъстин ще направи каквото трябва. А сега, ако ме извините, наистина трябва да се върна при приятелите си.
Аделаида поклати глава.
— Пак с твоите вкаменелости! Тичай, скъпа. Само помни едно: бъди много внимателна по въпроса за годежа си.
— Да, лельо Аделаида — послушно каза Хариет. После се гмурна в тълпата, загрижена да се върне по-скоро при малката групичка, която бе напуснала преди малко.
Вече бе на половината път до целта си, когато някой се изпречи на пътя й. Хариет веднага разпозна Брайс Морлънд. През изминалата седмица той все се появяваше на същите балове и соарета, на които присъстваха тя и Фелисити. Беше танцувал и с двете, но напоследък, за огромно учудване на всички, бе започнал да проявява определено предпочитание към Хариет.
Хариет знаеше, че би трябвало да е поласкана от вниманието на Морлънд. В края на краищата, той бе поразително красив мъж. Строен и грациозен, с изящни, почти деликатни ръце, Брайс бе вдовец в средата на трийсетте. Лицето му имаше изящно изваяни, някак интригуващо аскетични черти, беше с бледозлатиста коса и сивосини очи.
Най-общо казано, Хариет бе решила, че Брайс може идеално да послужи за модел на архангел.
— Госпожице Поумрой — усмихна се Брайс. — Търсих ви из цялата зала. Моля ви, ще ме удостоите ли със следващия танц?
Хариет успя да потисне една лека въздишка. Брайс беше страшно мил към нея и Фелисити още от първите им балове. Той се бе погрижил и двете да танцуват и ги бе представил на други партньори. Ефи и Аделаида му бяха изключително благодарни. Хариет знаеше, че ще бъде ужасно грубо от нейна страна, ако му откаже този танц. Каза си, че може и да почака още малко, преди да се върне към разговора за вулканичните скали.
— Благодаря, господин Морлънд — Хариет успя да му се усмихне, докато той я водеше към претъпкания с народ дансинг. — Колко мило от ваша страна, че сте ме търсили.
— О, няма за какво — Брайс я понесе в ритъма на валса. — Правех услуга сам на небе си. Нощта нямаше да е толкова приятна, ако не съм танцувал поне веднъж с вас. В тази рокля изглеждате невероятно красива. Неустоима.
Хариет се изчерви, тъй като все още не бе свикнала с образния език, който се използваше по време на танците. Знаеше, че изглежда възможно най-добре, защото Ефи и Аделаида се бяха погрижили за това. Коприната на тюркоазената и бална рокля бе избрана специално, за да подчертава цвета на очите й. Роклята бе с висока талия и много дълбоко деколте, по-дълбоко, отколкото някога бе носила, затова едва се сдържаше да не го подръпва непрекъснато нагоре. За нещастие, никой не бе успял да се справи с косата й. Съвсем противно на модата, тя образуваше нещо като къдрав ореол около главата й.
— О, господин Морлънд, наистина съм много поласкана, но мисля, че не бива да говорите подобни неща — скромно отвърна Хариет.
— Защото се смята, че сте сгодена за Сейнт Джъстин? Предпочитам да пренебрегна този факт.
— Не просто „се смята, че съм сгодена“, аз съм сгодена. И не мисля, че това е нещо, което може да пренебрегвате, господин Морлънд.
— Все още не мога да повярвам, че сте се обвързали безвъзвратно със Звяра от Блекторн Хол — мрачно каза Брайс.
Хариет се препъна, слисана да чуе това име произнесено на глас тук, в Лондон. Знаеше, че всички го шепнат зад гърба й, но за пръв път се случваше някой да назове Гидиън така пред нея.