Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
За момент настъпи тишина, и Крийчър се изправи за да погледне Хари право в лицето. След това каза:
— Да.
— Къде е сега? — попита Хари тържествуващо, а Рон и Хърмаяни ликуваха.
Крийчър затвори очи, като че не можеше да понесе техните реакции на следващите му думи.
— Изчезна…
— Изчезна? — повтори Хари, а радостта се изпари. — Какво искаш да кажеш с това „изчезна“?
Духчето затрепери и започна да се олюлява.
— Крийчър! — свирепо каза Хари — заповядвам ти…
— Мъндънгъс Флечър! — изкряка духчето, с все още плътно затворени очи. — Мъндънгъс Флечър открадна всичко. Картините на мис Бела и мис Сиси, ръкавиците на господарката, орденът на Мерлин първа степен, чашата със семейния герб и… и…
Крийчър се задави. Хлътналите му гърди се повдигаха и спускаха учестено, след това очите му се отвориха и той завърши със смразяващ кръвта крясък:
— … и медальонът, медальонът на господаря Регулус. Крийчър се провали, Крийчър не изпълни заповедите!
Хари реагира инстинктивно. В момента, в който Крийчър се хвърли към ръжена, стоящ до решетката на огнището, Хари скочи към него и го повали. Писъкът на Хърмаяни се смеси с този на Крийчър, но Хари ги надвика и двамата:
— Крийчър, заповядвам ти да стоиш мирно!
Той усети как духчето замръзна и го пусна. Крийчър остана да лежи застинал на студения каменен под, а сълзите бликаха от хлътналите му очи.
— Хари, остави го да стане — прошепна Хърмаяни.
— Да бе, та да се цапардоса с ръжена ли? — изсумтя Хари и коленичи до духчето. — Няма да стане. Така… Крийчър, искам истината. От къде знаеш, че Мъндънгъс Флечър е откраднал медальона?
— Крийчър го видя! — изпъшка духчето, докато сълзите преливаха от носа в устата му, пълна с посивели зъби. — Крийчър го видя да излиза от шкафа на Крийчър, с ръце, пълни със съкровищата на Крийчър. Крийчър каза на гадния крадец да спре, но Мъндънгъс Флечър се изсмя и из-избяга…
— Ти каза, че медальонът е на господаря Регулус. — каза Хари. — Защо? От къде се е появил? Какво общо е имал Регулус с него? Крийчър, седни и ми разкажи всичко, което знаеш за медальона, и какво общо е имал Регулус с него!
Духчето седна, сви се на топка, с глава между коленете и започна да се клати напред-назад. Когато заговори, гласът му беше глух, но се долавяше ясно в тишината на кухнята.
— Господарят Сириус избяга, щастливо бягство, защото той беше лошо момче и разби сърцето на господарката с разюзданото си поведение. Но господарят Регулус беше възпитан добре. Знаеше какво дължи на името Блек и на честта на чистата си кръв. Години наред говореше за Тъмния Лорд, който щеше да изкара магьосниците на светло, за да управляват мъгълите… и когато стана на шестнадесет, господарят Регулус се присъедини към Тъмния Лорд. Толкова горд, толкова горд, толкова щастлив да служа… И един ден, година след като се присъедини, господарят Регулус дойде в кухнята да види Крийчър. Господарят Регулус винаги е харесвал Крийчър. И Господарят Регулус каза… той каза…
Старото духче се забърза.
— … той каза, че Тъмният Лорд има нужда от домашно духче.
— Волдемор е имал нужда от духче?! — повтори Хари, и погледна Рон и Хърмаяни, които изглеждаха също толкова учудени.
— О, да — промърмори Крийчър. — И господарят Регулус бе предложил Крийчър. Било голяма чест, каза господарят Регулус, чест за него и за Крийчър, който трябваше да направи каквото заповяда Тъмния Лорд… и после да се в… върне у дома.
Крийчър се заклати още по-бързо, вече хлипаше.
— И Крийчър отиде при Тъмния Лорд. Тъмният Лорд не каза на Крийчър какво ще правят, а заведе Крийчър в пещера край морето. В пещерата имаше зала, а в зала имаше голямо, черно езеро…
Косата на врата на Хари настръхна. Крякащият глас на Крийчър достигаше до него като през дълбока вода. Той знаеше какво се е случило толкова ясно, все едно е бил там.
— Имаше лодка…
Разбира се, че е имало лодка. Хари помнеше тази лодка, призрачно зелена и малка, омагьосана така, че да пренесе един магьосник и неговата жертва до острова в центъра на езерото. Значи, ето как Волдемор беше проверил защитите около Хоркрукса, като беше взел назаем налично същество, домашен дух…
— На острова имаше и л… леген пълен с отвара. Тъмният Л… Лорд накара Крийчър да я изпие…
Духчето се разтърси от глава до пети.
— Крийчър пи, и докато пиеше видя ужасни неща… Вътрешностите на Крийчър горяха… Крийчър молеше господаря Регулус да го спаси, молеше се за господарката Блек, но Тъмният Лорд само се изсмя… Той накара Крийчър да изпие цялата отвара… После пусна медальон в празния леген… и го напълни с още отвара. И Тъмният Лорд отплува, като остави Крийчър на острова…