Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Много добре знаеш, колко точно истина имаше във всичко, което Рита написа за теб! Доуж е прав, как можеш да оставяш такива хора да очернят спомените ти за Дъмбълдор?
Той погледна встрани, като се опитваше да запази огорчението, което изпитваше. Ето че пак се случваше: да трябва да избира в какво да повярва. Той искаше истината. Защо всички толкова настояваха да му я спестят?
— Да отидем в кухнята? — предложи Хърмаяни след малко. — Да си намерим нещичко за закуска…
Той се съгласи неохотно, и я последва на стълбищната площадка, като мина покрай втората врата. На нея имаше дълбоко издраскани знаци, под малък знак, който Хари преди това не беше забелязал в тъмното. Той слезе на първото стъпало, за да ги прочете. Това беше помпозен, малък знак, спретнато изписан на ръка. Беше нещо като нещата, които Пърси Уизли би сложил на вратата на спалнята си.
Хари бе обзет от вълнение, но в първия момент не можа да разбере защо. Той прочете табелката отново. Хърмаяни вече беше няколко стъпала пред него.
— Хърмаяни — каза той, и беше изненадан, че гласът му е толкова спокоен. — Ела тук.
— Какво има?
— Р. А. Б., мисля, че го открих!!
Чу се въздишка и Хърмаяни се втурна обратно по стълбите.
— В писмото на майка ти ли? Но аз не видях…
Хари поклати глава, и посочи към знака на Регулус. Тя го прочете и стисна ръката на Хари толкова силно, че той изпъшка.
— Братът на Сириус? — прошепна тя.
— Той е бил смъртожаден — каза Хари. — Сириус ми разказа за него, присъединил се е към тях още съвсем млад, а след това размислил и се опитал да напусне — и тогава те го убили.
— Пасва точно! — ахна Хърмаяни. — Ако е бил смъртожаден, е имал достъп до Волдемор и ако се е разочаровал, може би е поискал да победи Волдемор!
Тя пусна Хари, надвеси се над парапета и извика:
— Рон! РОН! Ела бързо тук!
Рон се появи задъхан, минута по-късно, пръчката му беше вече в ръката.
— Какво става? Ако са пак гигантски паяци, бих искал да закуся, преди да…
Той се смръщи към знака на вратата на Регулус, който Хърмаяни безмълвно му посочи.
— Какво? Това е бил братът на Сириус, нали? Регулус Арктурус… Регулус… Р. А. Б! Медальонът… нали не мислите, че…
— Хайде да проверим — каза Хари. После бутна вратата. Беше заключена. Хърмаяни насочи пръчката си към дръжката и каза:
— АЛОХОМОРА!
Чу се щракване и вратата се отвори. Те преминаха през прага заедно, като се озъртаха наоколо. Спалнята на Регулус бе малко по-малка от тази на Сириус, но и тя носеше белезите на бивше великолепие. Докато Сириус се беше стремил да изтъкне своята различност от останалите членове на семейството, Регулус се беше опитал да постигне обратното. Зеленото и сребърното на Слидерин бяха навсякъде, по драпериите на леглото, по стените и на прозорците. Гербът на Блек бе изрисуван над легглото, заедно с мотото: „TOUJOURS PUR“5. Под него имаше колекция от пожълтели изрезки от вестници, залепени така, че да направят колаж. Хърмаяни прекоси стаята и ги заразглежда.
— Всичките са за Волдемор — каза тя. — Регулус явно му е бил почитател, още преди да се присъедини към смъртожадните…
Малко облаче прах се вдигна от покривката на леглото, когато тя седна, за да прочете изрезките. Междувременно, Хари забеляза друга снимка: отбор по куидич от „Хогуортс“ се усмихваше и махаше от рамката. Той се приближи и видя змиите, извезани на гърдите им: Слидерин. Хари веднага разпозна Регулус, като момчето, което седеше в средата на първия ред. Имаше същата тъмна коса и леко високомерен поглед, като на брат си, въпреки че, беше по-малък, дребен и доста по-грозноват отколкото бе бил Сириус.
— Бил е търсач! — каза Хари.
— Какво? — разсеяно попита Хърмаяни. Тя все още беше задълбочена в изрезките за Волдемор. — Той седи в средата на първия ред, там където е търсачът…
— … няма значение — промърмори Хари, като разбра, че никой не го слуша.
Рон се беше смъкнал на колене и лакти и търсеше под гардероба. Хари огледа стаята за възможни тайни места и се приближи към бюрото. И тук някой беше претърсвал преди тях. Съдържанието на чекмеджетата бе преобърнато наскоро, прах бе разпръснат, но вътре нямаше нищо ценно. Стари пера, стари календари, с които някой се бе отнесъл доста грубо, наскоро счупена бутилка мастило, чието съдържание се бе разляло по предметите в чекмеджето.
— Има и по-лесен начин — каза Хърмаяни, когато Хари изтри намастилените си пръсти в джинсите. Тя вдигна пръчката си и каза:
— АКЦИО МЕДАЛЬОН!
Нищо не се случи. Рон, който който ровеше из гънките на избелелите завеси, се огледа разочарован.
5
„Винаги чист“ — фр.