Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
Хари виждаше как се е случило. Виждаше бялото, змиеподобно лице на Волдемор да изчезва в мрака, червените очи се взираха безмилостно в треперещото духче, чиято смърт щеше да настъпи всеки момент, ако се подадеше на жаждата, която отровната отвара предизвикваше в жертвите… Но тук въображението му се изчерпваше, защото не можеше да разбере как Крийчър се беше спасил…
— Крийчър искаше вода, той допълзя до брега на острова и пи от тъмната вода… и ръце, мъртви ръце се появиха от водата и завлякоха Крийчър под повърхността…
— Как успя да избягаш? — попита Хари, и не се изненада, като чу, че шепне.
Крийчър вдигна грозната си глава и погледна Хари с големите си, кървясали очи.
— Господарят Регулус каза на Крийчър да се върне обратно! — каза той.
— Да, знам — но как избяга от инферите?
Крийчър явно не го разбираше.
— Господарят Регулус каза на Крийчър, да се върне обратно — повтори той.
— Знам, но…
— Ами то е ясно бе, Хари — каза Рон. — Магипортирал се е!
— Но… той не би могъл да се магипортира в и извън пещерата — каза Хари. — иначе Дъмбълдор…
— Магията на духчетата, не е като тази на магьосниците, нали така? — каза Рон. — Искам да кажа, че те могат да се магипортират във и извън „Хогуортс“, а ние не можем.
Настъпи мълчание, докато Хари мислеше над казаното. Как е могъл Волдемор да направи такава грешка? Но докато мислеше над това, Хърмаяни проговори с леден глас:
— Явно Волдемор е сметнал, че магията на духчетата е доста под неговото ниво… Дори не би му и хрумнало, че те могат да правят магия, която той не умее.
— Най-висшата повеля на духчетата е подчинението на господаря им — монотонно каза Крийчър. — На Крийчър му беше казано, да се прибере у дома, така че Крийчър се прибра…
— Ами тогава значи си изпълнил това, което ти е било наредено, нали? — каза меко Хърмаяни. — Изобщо не си нарушил заповедите.
Крийчър поклати глава, все още олюлявайки се.
— А какво стана, когато се прибра? — попита Хари. — Какво каза Регулус, когато му каза, какво се е случило?
— Господарят Регулус беше много разтревожен, много разтревожен — изкряка Крийчър.
— Господарят Регулус каза на Крийчър да остане скрит и да не напуска къщата. А след това… беше малко по-късно… Господарят Регулус дойде да види Крийчър в неговия шкаф една нощ, и Господарят Регулус беше странен, не както обикновено, нещо го тревожеше, би казал Крийчър… и той помоли Крийчър да го заведе до пещерата, пещерата, в която Крийчър беше отишъл с Тъмния Лорд…
И така, те бяха отишли. Хари можеше да си ги представи съвсем ясно, уплашеното, старо духче, и слабият, тъмен търсач, който трябва да е приличал на Сириус… Крийчър е знаел как да отвори запечатания вход към подземната пещера, знаел е как да извика малката лодка. Този път неговият любим Регулус е пътувал с него към острова и неговия леген с отрова…
— И те накара да пиеш от отровата? — с отвращение попита Хари.
Но Крийчър поклати глава и захлипа. Хърмаяни притисна устата си с ръце: Явно беше разбрала нещо.
— Го… господарят Регулус извади от джоба си медальон като този на Тъмния Лорд — каза Крийчър, а сълзите се стичаха от двете страни на зурлоподобния му нос. — И той каза на Крийчър да го вземе, и когато легенът се изпразни да смени медальоните…
Хлиповете на Крийчър се превърнаха в мощен рев. Хари трябваше да се съсредоточи, за да го разбира.
— И той нареди… Крийчър да си тръгне… без него. И той каза на Крийчър… да се прибере у дома… и никога да не казва на господарката… какво е направил… а вместо това да унищожи… първият медальон. И той изпи… цялата отвара… и Крийчър смени медальоните… и гледаше… как господарят Регулус… беше завлечен под водата… и…
— О, Крийчър! — изхлипа Хърмаяни, която вече плачеше. Тя се свлече на колене до духчето и се опита да го прегърне. Той веднага скочи на крака, като се сви далеч от нея, очевидно отвратен.
— Мътнородната докосна Крийчър, той няма да го позволи, какво би казала господарката?
— Казах ти да не я наричаш „мътнород“! — излая Хари, но духчето вече се самонаказваше. Свлече се на земята и си удари челото в пода.
— Спри го! Спри го! — изплака Хърмаяни. — О, не виждаш ли, колко е отвратителен начинът, по който трябва да се подчиняват.
— Крийчър спри, спри! — извика Хари.
Духчето лежеше на пода, като се тресеше и трепереше, зелена слуз се събираше около носа му, драсотина вече се зачервяваше на челото му, там където се беше ударил, очите му се бяха подули и кървясали и целите бяха в сълзи. Хари никога не беше виждал толкова жалка картинка.