Войната на старците [Old Man's War - bg]

Веднага щом лейтенант Кейс сигнализира „отбой“, отидох да видя какво е останало от Уотсън. Бяха ме изпреварили няколко осмокраки мършояда; гръмнах един от тях, останалите схванаха намека и си плюха на крайниците. Въпреки това бяха осъществили голям напредък по разчленяването му за краткото време, с което бяха разполагали, и с изненада установих колко малко може да тежи един труп, когато е лишен от глава и други части. Отнесох каквото бе останало от нещастника в импровизираната полева морга и по пътя спрях само веднъж, за да повърна.

По някое време ме срещна Алън.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Добре съм — излъгах. — Пък и той не тежи кой знае колко.

— Кой трябва да е това?

— Уотсън.

— Ах, той ли? — Алън направи кисела физиономия. — Какво пък, сигурно все някъде някой ще скърби за него.

— Само не се разплаквай — отвърнах със същия мрачен хумор. — Как ти мина денят?

— Не беше зле. Гледах да не си подавам главата и само от време на време вдигах пушката и гръмвах напосоки към противника. Може и да съм уцелил някого, но не съм сигурен.

— Чу ли песента на смъртта преди битката?

— Разбира се, че я чух. Беше като грохот на любещи се товарни влакове. Не може да не чуеш подобна нещо.

— Така е — съгласих се. — Питах дали поиска превод? Чуваше ли какво се казва в нея?

— Ами да — потвърди Алън. — Не съм сигурен, че ми харесва идеята им да ни обърнат в тяхната религия, като се има предвид, че това включва смъртта ни и прочее.

— Специалистите от КОС са на мнение, че това е само ритуал и нищо повече. Нещо като молитва пред битка, традиция от миналото.

— Ти какво мислиш? — попита ме Алън.

Кимнах към остатъците от Уотсън.

— Чудовището, което му видя сметката, врещеше „избавление“ и със сигурност щеше да крещи същото, ако имаше възможност да ме изкорми. Струва ми се, че в КОС подценяват ставащото тук. Според мен причината консу да не се връщат на планета след някоя подобна битка е не защото смятат, че са я загубили. Нещо повече, тук въобще не става дума за победа или поражение. Според техните представи планетата сега е осветена с кръв. И те я смятат за своя.

— Ако е тъй, защо не я завладеят?

— Може би това не става на момента. Може да чакат настъпването на техния Армагедон. И ако е така, в КОС се заблуждават силно. Струва ми се, че ще настъпи момент, в който ще бъдат неприятно изненадани.

— Какво пък, в това има някаква извратена логика — съгласи се Алън. — В края на краищата кой може да е сигурен, когато става дума за извънземни? И какво предлагаш да се направи?

— Знам ли, Алън? Нямам представа. Надявам се само отдавна да сме предали Богу дух, когато това се случи.

— И за да сменим темата с нещо по-леко — предложи той, — идеята ти за двойната стрелба беше чудесна. Някои от нас бяха ужасно изненадани и изнервени, когато тези копелдаци се надигаха след първия изстрел. Знаеш ли, сигурно поне една седмица ще изкараш на безплатни почерпки.