Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Шарл Нодие и неговото обкръжение

В сравнение с бележитите политици и дейци на културата, които го предхождат, в сравнение дори с Чарлс Ратклиф Шарл Нодие сякаш се е сдобил случайно с титлата велик магистър. Познавахме го като човек, попаднал едва ли не случайно в литературата: като сравнително слаб белетрист, плодовит есеист, второстепенен романист и автор на разкази в стила на Е. Т. А. Хофман, а по-късно и на Едгар Алън По. За съвременниците си обаче той е крупен писател с огромно влияние. Нещо повече, оказа се, че е свързан с проучването ни по доста причудлив начин.

През 1824 г. той вече е прочут белетрист. Същата година е назначен за директор на библиотека „Арсенал“, където се съхраняват най-много средновековни и особено окултни ръкописи. Наред с другите съкровища там се пазят и алхимичните трактати на средновековния алхимик Никола Фламел, посочен в списъка като един от по-ранните велики магистри на Сион, както и библиотеката на кардинал Ришельо, изключително богата сбирка от трудове, посветени на магията, кабалистиката и херметизма. В „Арсенал“ има и други ценни ръкописи. След избухването на Великата френска революция много от манастирите в страната са ограбени и всички книги и ръкописи са изпратени на съхранение в Париж. Сетне, през 1810 г., в стремежа си да създаде пълна библиотека на световната литература Наполеон изземва почти целия архив на Ватикана и го донася в Париж. Той е натоварен в над три хиляди сандъка, в които са и всички документи, свързани с тамплиерите, на които Наполеон държи особено много. Макар и след време някои от материалите да са върнати в Рим, повечето остават във Франция. Тъкмо тези книги, окултни трактати, ръкописи, иззети от манастирите, и архивът на Ватикана, минават през ръцете на Нодие и съратниците му, които неуморно ги пресяват, изучават и картотекират.

Заедно с Нодие работят Елифас Леви и Жан-Батист Питоа с литературен псевдоним Пол Кристиан. През следващите години трудовете на последните двама отново пробуждат интереса към езотеризма. Тъкмо те заедно със своя наставник Нодие са в основата на така нареченото френско „окултно възраждане“. През XIX в. „История и приложение на магията“ на Питоа се превръща в настолна книга на всички, заели се да усвоят езотеричните учения. Наскоро преиздадена на английски заедно с посвещението на Нодие, книгата и днес се цени изключително много сред хората, проявяващи интерес към окултното.

Докато е директор на библиотека „Арсенал“, Нодие продължава да издава книга след книга. Сред най-значимите му късни творби е обемисто многотомно илюстрирано издание, което днес е антикварна рядкост и което е посветено на свещените местности в древна Франция. В своя капитален труд Нодие отделя много място на Меровингите, твърде странен факт, при положение че по онова време никой не проявява и най-малък интерес към династията. Авторът пише доста подробно и за тамплиерите и посвещава специална глава на Жизор, където надълго и нашироко разказва за загадъчното „отсичане на бряста“ от 1188 г., което според „Документите на Братството“ бележи разрива между тамплиерите и Ордена от Сион112.