Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Тогава започни веднага — каза Кенър. — Няма време, Сара. Никакво време.
Сара излезе и Евънс се обърна към Кенър.
— Добре. Предавам се. Какво толкова има в Чили?
— Подходящо летище, предполагам. И подходящо ракетно гориво. — Кенър щракна с пръсти. — Знаеш ли, че си прав, Питър? Сара — извика той към съседната стая, — какъв е самолетът?
— Г–5! — извика тя.
Кенър се обърна към Санжонг Тапа, който беше извадил малък джобен компютър и тракаше по клавиатурата му с един пръст.
— Имаш ли връзка с Акамаи?
— Да.
— Прав ли бях?
— Дотук проверих само първите координати — каза Санжонг. — Но изглежда, си познал. Трябва да идем в Чили.
— Значи Терор е Терор? — каза Кенър.
— Така мисля, да.
— Терор е Терор? — попита озадачено Евънс.
— Точно така — каза Кенър.
— Между другото, Питър има известно основание — обади се Санжонг.
— Слушайте, момчета, ще ми кажете ли въобще за какво става дума? — примоли се Евънс.
— Да — каза Кенър. — Но първо — паспортът ти в теб ли е?
— Винаги го нося.
— Браво. — Кенър се обърна към Санжонг. — Какво основание?
— Това е УТМ, професоре. Шестградусова решетка.
— Разбира се! — възкликна Кенър и отново щракна с пръсти. — Какво ми става?
— Предавам се — каза Евънс. — Какво ти става?
Но Кенър не отговори. Изглеждаше почти ненормално активен, пръстите му потрепваха нервно, когато посегна да вземе дистанционното от масичката до Питър. Огледа го внимателно, обръщайки го към светлината. Най-накрая проговори:
— Шестградусова решетка означава, че тези местоположения са с точност до хиляда метра. Приблизително половин миля. А това просто не е достатъчно точно.
— Защо? Колко точно трябва да е?
— Три метра — каза Санжонг. — Около десет фута.
— Ако приемем, че са използвали PPS — каза Кенър, все така оглеждайки дистанционното. — В този случай… А. Така си и мислех. Най-старият номер в учебниците.
Той свали целия заден капак на дистанционното и измъкна второ сгънато листче. Беше тънко, почти като цигарена хартия. Съдържаше редици числа и символи.
— Добре — каза Кенър. — Така вече по-бива.
— И това са? — попита Евънс.
— Истински координати. Най-вероятно на същите местоположения.
— А Терор е Терор? — подсети го Евънс. Започваше да се чувства като последен глупак.
— А, да — каза Кенър. — Става дума за планина Терор, Питър. Недействащ вулкан. Чувал ли си за него?
— Не.
— Е, отиваме там.
— Къде е той?
— Мислех, че вече си се досетил — каза Кенър. — В Антарктика е, Питър.
2. ТЕРОР
КЪМ ПУНТА АРЕНАС
Вторник, 5 октомври
21:44
Летище „Ван Нюис“ потъна под тях. Самолетът зави на юг над плоската, осеяна с ярки светлини шир на лосанжелиския басейн. Стюардесата донесе на Евънс кафе. На малкия екран пишеше, че до целта остават 6240 мили. Време на полета — почти дванайсет часа.
Стюардесата ги попита дали искат да вечерят и след утвърдителния отговор отиде да приготви подносите.
— Така — каза Евънс. — Преди три часа отидох да помогна на Сара да се оправи с обира. Сега летя за Антарктика. Не е ли време някой да ми обясни какво става?
— Чувал ли си за Природозащитния освободителен фронт? ПОФ? — попита Кенър.
— Не.
— И аз не съм — добави Сара.
— Това е нелегална екстремистка групировка. Предполага се, че е основана от бивши активисти на Грийнпийс и „Земята първа!“, които са сметнали, че организациите им са станали твърде меки в методите си. ПОФ прибягва до насилие в защита на природозащитни каузи. Подпалвали са хотели в Колорадо, къщи на Лонг Айланд, окастряли са живи дървета до дънера в Мичиган, палели са коли в Калифорния.
Евънс кимна.
— Сещам се, че съм чел нещо за това… ФБР и другите подобни агенции не успявали да се инфилтрират във фронта, защото се състоял от самостоятелни клетки, които не поддържали връзка помежду си.
— Да — каза Кенър. — По принцип е така. Но има записи на прихванати разговори по мобилни телефони. От известно време знаем, че групировката се разширява и планира серия от мащабни акции по целия свят, която ще започне след няколко дни.
— Какви акции?
Кенър поклати глава.
— Това не знаем. Но имаме основание да вярваме, че ще бъдат големи… и разрушителни.
— Какво общо има това с Джордж Мортън? — попита Сара.
— Финансиране — каза Кенър. — Щом ПОФ планира акции по целия свят, значи са им необходими много пари. Въпросът е откъде ги получават.
— Да не би да казваш, че Джордж е финансирал екстремистка групировка?