Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Проклет да съм!
— Това е плик!
Тя бръкна да го извади.
— Стигаш ли го?
— Аз… май да… готово!
Беше служебен плик, запечатан и ненадписан.
— Сигурно за това е цялата работа — каза Сара развълнувано. — Питър, май го намерихме!
Лампите угаснаха и къщата потъна в мрак.
Двамата скочиха.
— Какво стана? — попита Евънс.
— Спокойно — каза Сара. — Резервният генератор ще се включи всеки момент.
— Всъщност няма — обади се глас от тъмнината.
Две мощни фенерчета светнаха право в лицата им. Евънс примижа. Сара вдигна ръка да прикрие очите си.
— Бихте ли ми дали плика? — каза гласът.
— Няма — каза Сара.
Чу се металическо изщракване, като от свален предпазител.
— Ще вземем плика — каза гласът. — По един или друг начин.
— Няма — повтори Сара.
Застанал до нея, Евънс прошепна:
— Сара…
— Млъкни, Питър. Няма да им го дам.
— Ще стреляме, ако се наложи — каза гласът.
— Сара, дай им шибания плик — каза Евънс.
— Да си го вземат — предизвикателно рече Сара.
— Сара…
— Кучка! — изкрещя гласът и се чу изстрел. Евънс попадна в хаос и мрак. Нов крясък. Едно от фенерчетата подскочи на пода, търкулна се и спря, лъчът му бе насочен към един от ъглите. В сенките Евънс видя някакъв едър мъж да напада Сара, тя извика и го изрита. Без да се замисля, Евънс се хвърли срещу нападателя и стисна ръка в кожено яке. Надушваше бирения дъх на мъжа, чуваше го как пухти. После някой друг го дръпна назад, събори го и го изрита в ребрата.
Той се изтърколи встрани, удари се в нещо, а после нов, дълбок глас каза:
— Дръпни се, веднага.
Светна фенерче и онзи, който бе изритал Евънс, се обърна към него. Евънс погледна към Сара — тя лежеше на пода. Другият мъж стана и се хвърли към фенерчето.
Чу се припукващ звук и мъжът изкрещя и падна. Лъчът на фенерчето се насочи към онзи, който допреди миг риташе Питър.
— Ти. На пода.
Мъжът моментално легна на килима.
— По очи.
Онзи се обърна.
— Така бива — каза новият глас. — Вие двамата, добре ли сте?
— Аз съм супер — каза Сара, задъхана и вперила поглед в светлината. — Кой си ти, по дяволите?
— Сара — каза гласът. — Разочарован съм, че не можеш да ме познаеш.
Точно тогава осветлението в стаята се включи.
— Джон! — възкликна Сара.
И за безкрайно удивление на Евънс, прекрачи тялото на поваления нападател и удостои с благодарна прегръдка Джон Кенър, професор по геоекологично инженерство от МТИ.
ХОЛМБИ ХИЛС
Вторник, 5 октомври
20:03
— Мисля, че заслужавам обяснение — каза Евънс. Кенър беше коленичил и слагаше белезници на двамата мъже на пода. Първият още беше в безсъзнание.
— Модулиран тазер — каза Кенър. — Изстрелва стреличка от петстотин мегахерца, която произвежда четири милисекунди токов удар, дезактивиращ церебралните функции. Просто падаш. Незабавна загуба на съзнание. Но продължава само няколко минути.
— Не — каза Евънс. — Имах предвид…
— Защо съм тук ли? — каза Кенър и вдигна глава с лека усмивка.
— Да.
— Той е приятел на Джордж — каза Сара.
— Така ли? И откога?
— Откакто всички ние се запознахме, преди известно време — каза Кенър. — А вярвам, познавате и моя колега, Санжонг Тапа.
Стегнатият атлетичен млад мъж с тъмна кожа и ниска подстрижка влезе в стаята. Както и преди, Евънс не пропусна да забележи военната му стойка и британския акцент.
— Осветлението е включено навсякъде, професоре — каза Санжонг Тапа. — Да се обадя ли на полицията?
— Още не — каза Кенър. — Ела да ми помогнеш. — С общи усилия двамата пребъркаха нападателите. — Както си и мислех — каза Кенър и се изправи. — Никакви документи за самоличност.
— Кои са?
— Това ще го оставим на полицията — отвърна Кенър. Мъжете започваха да кашлят и да идват на себе си. — Санжонг, да ги преместим при входната врата. — Извлякоха натрапниците от стаята и Евънс остана сам със Сара.
— Как Кенър е влязъл в къщата?
— Беше в мазето. Претърсва къщата почти целия следобед.
— А ти защо не ми каза?
— Защото аз я помолих — отговори Кенър от прага. — Не бях сигурен за вас. Нещата са сложни. — Той потри ръце. — Е, да погледнем какво има в плика, какво ще кажете?
— Да. — Сара седна на дивана и отвори плика. Вътре имаше само един лист, прилежно сгънат. Тя плъзна невярващо поглед по него и на лицето й се изписа разочарование.
— Какво е това? — попита Евънс.
Без да каже нищо, тя му го подаде.