Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не знаят. Тя още не може да говори. Взима ли наркотици?
— Не, тя е откачена на тема здравословен живот.
— Е, чух, че според лекарите щяла да се оправи. Парализата й била временна.
— Ще ида да я видя по-късно.
— Ще ми се обадиш ли след това? Аз пък ще се оправя с апартамента ти, не се притеснявай.
Когато стигна до къщата на Мортън, беше тъмно. Хората от охранителната агенция си бяха тръгнали и единствената паркирана отпред кола беше поршето на Сара. Евънс позвъни и тя му отвори. Беше се преоблякла в анцуг.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Да — каза Сара. Тръгнаха към дневната. Лампите светеха и в стаята беше топло и уютно.
— Къде са хората от охраната?
— Отидоха да вечерят. Ще дойдат.
— Всички ли отидоха да вечерят?
— Ще се върнат. Искам да ти покажа нещо — каза тя. Извади палка с прикрепено към нея електронно отчитащо устройство и я прокара покрай тялото му като при проверка на летище. Посочи левия му джоб. — Изпразни го.
В джоба му бяха само ключовете за колата. Той ги остави на масичката. Сара прокарваше палката по гърдите му, по сакото. Посочи десния джоб на сакото и му даде знак да го изпразни.
— Защо го правиш? — попита той.
Тя само поклати глава и не каза нищо.
Той измъкна една монета и я остави на барплота.
Тя махна с ръка — нещо друго?
Той бръкна отново. Нищо.
Тя прокара палката над ключовете за колата. На верижката имаше пластмасов квадрат, който отключваше вратата при шофьора. Тя го насили с върха на джобно ножче.
— Виж какво…
Квадратът се отвори. Вътре имаше някакви електронни вериги и малка батерия, като за часовник. Сара измъкна миниатюрен чип, малко по-голям от върха на молив.
— Бинго!
— Сара, това са глупости!
Тя пусна чипа в чаша с вода. После насочи вниманието си към монетата. Разгледа я подробно, после я натисна, все едно разчупва питка. За изненада на Евънс, монетата се счупи на две — и вътре имаше електроника.
Тя пусна и монетата в чашата.
— Къде ти е колата?
— Отпред.
— Нея можем да проверим и по-късно.
— Какво става?
— Хората от охранителната фирма откриха бръмбари по мен — каза тя. — И из цялата къща. Предполагат, че точно това е била целта на обира — да заложат бръмбарите. Видя, че ти също имаш бръмбари.
Той се огледа.
— Сега къщата чиста ли е?
— Преслушаха всяко ъгълче и уж я почистиха. Намериха над десет бръмбара. Сега би трябвало да е наред.
Седнаха един до друг на дивана.
— Който и да прави всичко това, явно си мисли, че знаем нещо — каза тя. — И започвам да си мисля, че е прав.
Евънс й каза за списъка на Мортън.
— Купил си е списък?
— Така каза.
— Каза ли що за списък е?
— Не. Тъкмо щеше да ми каже, но го прекъснаха, а след това…
— И не ти е казал нищо повече, когато сте били само двамата?
— Не си спомням нищо особено.
— В самолета?
— Не…
— На масата, по време на вечерята?
— Май не, не.
— Докато вървяхте към колата му?
— Не, той пееше. Направо потънах в земята, честно да ти кажа. А после се качи в колата и… Чакай малко. — Евънс изправи гръб. — Наистина каза нещо странно.
— Какво?
— Някаква будистка поговорка. Каза ми да я запомня.
— Каква поговорка?
— Не помня — каза Евънс. — Поне не дословно. Нещо като „Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда“.
— Джордж не се интересуваше от будизъм — каза Сара. — Защо ще ти казва такова нещо?
— Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда — повтори Евънс.
Гледаше напред, право към аудио-визуалната стая, съседна на дневната.
— Сара…
Право пред тях, под изкусно насочено осветление, имаше голяма дървена скулптура на седящия Буда. От четиринайсети век.
Евънс стана и влезе в аудио-визуалната стая. Сара го последва. Скулптурата беше висока метър и двайсет, повдигната върху пиедестал. Евънс я заобиколи и застана зад нея.
— Мислиш ли? — попита Сара.
— Възможно е.
Прокара пръсти по основата на статуята. Имаше тясна празнина там, точно под кръстосаните крака, но той не напипваше нищо. Клекна да погледне — нищо. На места дървото се беше пропукало, но и там нямаше нищо.
— Може би ако преместим основата? — предложи Евънс.
— Тя е на колелца — каза Сара.
Плъзнаха я встрани, но отдолу имаше само бял килим.
Евънс въздъхна.
— Да има други Буди из къщата? — попита той и се заоглежда.
Сара беше коленичила.
— Питър…
— Какво?
— Виж.
Той клекна до нея. Между основата на пиедестала и пода имаше приблизително двусантиметрова пролука. И точно в тази пролука се виждаше ъгълчето на плик, прикрепен към долната стена на пиедестала.