Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не съзнателно. ПОФ е престъпна организация и въпреки това радикални групи като Хора за етично отношение към животните ги спонсорират. Според мен това е безобразие. Но въпросът е дали не ги финансират и по-познати природозащитни групи.
— По-познати групи? Като коя?
— Като всяка — каза Кенър.
— Чакайте малко — каза Сара. — Да не би да намеквате, че Общество „Одюбон“ и Сиера Клуб финансират терористични групи?
— Не — каза Кенър. — Казвам, че никой не знае какво точно правят всички тези организации с парите си. Защото правителственото наблюдение над фондациите и благотворителните дружества е символично. Никой не им прави ревизии. Никой няма достъп до счетоводните им документи. Природозащитните групи в САЩ получават по половин милиард долара годишно. И никой не се интересува какво правят с тях.
Евънс се намръщи.
— И Джордж е знаел това?
— Когато се запознахме — каза Кенър, — той вече имаше някои притеснения за НФПР. За това къде отиват парите им. Харчат по четиридесет и четири милиона годишно.
— Нали не твърдите, че НФПР…
— Не пряко — каза Кенър. — Но НФПР харчи близо шейсет процента от парите си за набиране на средства. Само че не могат да го признаят, разбира се. Ще прозвучи зле. Прикриват истинските цифри, като прехвърлят почти цялата си дейност на външни подизпълнители — агенции за директна реклама по пощата и по телефона. Тези групи имат подвеждащи имена като Фонд за защита на дивата природа — това е организация за каталожна търговия със седалище в Омаха, която на свой ред прехвърля работата на подизпълнител в Коста Рика.
— Шегуваш се — каза Евънс.
— Не се шегувам. Миналата година ФЗДП е похарчил шестстотин и петдесет хиляди долара, събирайки информация по екологични въпроси, включително триста хиляди долара за нещо, наречено Коалиция за активна подкрепа на дъждовните гори, КАПДГ. Което се оказа пощенска кутия в Елмира, Ню Йорк. И същата сума за Сеизмични замервания в Калгари, друга пощенска кутия.
— Имаш предвид…
— Пощенска кутия. Задънена улица. Точно по този въпрос бяха разногласията между Мортън и Дрейк. Мортън смяташе, че Дрейк не контролира достатъчно разпределението на средствата. Точно затова искаше и външна ревизия на организацията и когато Дрейк отказа, Мортън сериозно се разтревожи. Мортън е в директорския борд на НФПР — носи отговорност. Така че нае екип от частни детективи да разследват НФПР.
— Сериозно?
Кенър кимна.
— Преди две седмици.
Евънс се обърна към Сара.
— Ти знаеше ли за това?
Сара избегна погледа му.
— Поръча ми да не казвам на никого.
— Джордж ти е поръчал такова нещо?
— Аз й поръчах — каза Кенър.
— Значи ти стоиш зад всичко това?
— Не, той само се допитваше до мен. Но играта си беше негова. Работата е там, че преведеш ли пари по договор на подизпълнители, вече нямаш контрол върху разходването им.
— Господи — възкликна Евънс. — А аз през цялото време си мислех, че Джордж има притеснения за делото Вануту.
— Не — каза Кенър. — Делото е загубена кауза. Крайно невероятно е да се стигне до процес.
— Но Болдър каза, че когато получат необходимите данни за морското равнище…
— Болдър вече разполага с тези данни. От месеци.
— Какво?!
— Данните не показват покачване на морското равнище в южната част на Тихия океан през последните трийсет години.
— Какво?!
Кенър се обърна към Сара.
— Той винаги ли е така?
Стюардесата сервира сребърни прибори и ленени салфетки.
— Има спагети с пилешко, аспержи и сушени домати. И зелена салата за след това. Ще искате ли вино?
— Бяло — каза Евънс.
— Има „Пулини-Монтраше“. Не съм сигурна за годината, мисля, че беше деветдесет и осма. Господин Мортън обикновено държеше от тази реколта на борда.
— Просто ми дайте цялата бутилка — опита се да се пошегува Евънс. Кенър го беше изнервил. Преди професорът беше превъзбуден до крайност. Сега обаче, в самолета, беше самото спокойствие. Неумолим. Държеше се като човек, който съобщава очевидни истини, макар че на Питър нищо от казаното не му изглеждаше очевидно. — Съвсем се обърках — каза накрая Евънс. — Ако онова, което казвате, е вярно…
Кенър само бавно кимна.
Евънс си помисли: „Оставя ме сам да стигна до извода“. Обърна се към Сара.
— И ти ли знаеше за всички тези неща?
— Не — отвърна Сара. — Но усещах, че нещо не е наред. Джордж беше много разстроен през последните две седмици.
— И мислиш, че затова наговори онези неща на конференцията и после се самоуби?
— Искаше да изложи НФПР — каза Кенър. — Искаше да насочи вниманието на медиите към дейността на организацията. Защото искаше да спре онова, което се готви.