Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Това е едната хипотеза. Но по-високата температура означава повече водни пари във въздуха и следователно по-малко облаци.
— Значи кое от двете?
— Никой не знае.
— Тогава как създават компютърни модели на климата?
Кенър се усмихна.
— Що се отнася до облачната покривка — гадаят.
— Гадаят?!
— Е, те не го наричат така. Наричат го преценка или очаквани параметри, или приблизителна прогноза. Но ако не разбираш нещо, не можеш да го прогнозираш приблизително. Просто гадаеш и толкова.
Евънс усети, че ще го заболи главата, и каза:
— Май е време да поспя малко.
— Добра идея — каза Кенър и си погледна часовника. — Има още осем часа, докато кацнем.
Стюардесата даде на Евънс пижама и той отиде в тоалетната да се преоблече. Когато излезе, Кенър още седеше на мястото си и зяпаше осветените от луната облаци. Напук на здравия си разум Евънс каза:
— Между другото, ти каза, че по делото Вануту няма да се стигне до процес.
— Точно така.
— И защо? Заради данните за морското равнище?
— Отчасти да. Трудно е да твърдиш, че глобалното затопляне наводнява страната ти, ако морското равнище не се покачва.
— Трудно е да се повярва, че морското равнище не се покачва, ако питаш мен — каза Евънс. — Всичко, което чете човек, сочи обратното. Всички репортажи по телевизията…
— Помниш ли африканските пчели-убийци? С години се говореше за това. Сега те са тук и явно не създават проблеми. Помниш ли проблема 2000, как компютрите щели да се объркат с настъпването на новото хилядолетие, защото годината се въвеждала само с последните си две цифри? Всичко, което се пишеше по онова време, сочеше неизбежна катастрофа. Изписаха тонове мастило. А накрая се оказа, че просто не е вярно.
Евънс си помисли, че проблемът 2000 не доказва нищо за морското равнище. Искаше му се да поспори по въпроса, но затвори уста, за да преглътне прозявката си.
— Късно е — каза Кенър. — Можем да поговорим за всичко това и сутринта.
— Ти няма ли да спиш?
— След малко. Имам още работа.
Евънс мина напред, където спяха другите. Легна срещу Сара, от другата страна на пътечката, и се зави до брадичката. Така пък краката му оставаха навън. Седна, подпъхна одеялото под петите си и пак легна. Одеялото му стигаше само до мишниците. Замисли се дали да не стане и да си поиска от стюардесата още едно.
Обаче заспа.
Събуди се под ярка, почти нетърпима слънчева светлина. Чу подрънкването на сребърни прибори и усети аромат на кафе. Потърка очи и седна. В задната част на салона спътниците му закусваха.
Погледна часовника си. Беше спал повече от шест часа.
Стана и тръгна към задната част.
— По-добре хапни — каза Сара. — Кацаме след час.
Слязоха на пистата на Марсо дел Мар. Трепереха от студения вятър, който духаше откъм океана. Земята беше ниска и равна, зелена, блатиста и студена. В далечината се виждаха назъбените, покрити със сняг върхове на планинската верига Ел Фогара в южната част на Чили.
— Мислех, че е лято — каза Евънс.
— Лято е — каза Кенър. — Или поне късна пролет.
Летището се състоеше от малък дървен терминал и редица хангари от гофрирана ламарина. Имаше още седем-осем самолета, всичките витлови, с по четири двигателя. Някои имаха плазове, прибрани над колесниците.
— Точно навреме — каза Кенър и посочи към хълмовете зад летището. Един ландроувър подскачаше към тях. — Да вървим.
Вътре в малкия терминал, кажи-речи една-единствена голяма стая с избелели и петносани диаграми по стените, се екипираха с парки, ботуши и други неща, докарани с ландроувъра. Парките до една бяха яркочервени или оранжеви.
— Опитах се да налучкам размерите ви — каза Кенър. — Да не забравите наполеонките и термопотниците.
Евънс погледна Сара. Тя седеше на пода и обуваше дебели чорапи и тежки ботуши. После, без да се притеснява, остана по сутиен и навлече потника от мека вълна. Движенията й бяха бързи, делови. Не погледна към никого от мъжете.
Санжонг разглеждаше диаграмите на стената — една от тях, изглежда, привлече вниманието му. Евънс отиде при него.
— Какво е това?
— Запис от метеорологичната станция в Пунта Аренас, близо е. Това е най-близкият до Антарктика голям град на света. — Той почука с пръст по диаграмата и се засмя. — Ето го твоето глобално затопляне.
Евънс заразглежда намръщено диаграмата.
— Побързайте, народе — каза Кенър и си погледна часовника. — Самолетът излита след десет минути.