Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Беше сметка от компания за излагане на художествени произведения „Едуардс“ от Торънс, Калифорния, за изпълнението на дървен пиедестал като основа за статуя на Буда. С дата отпреди три години.
Дълбоко разочарован, Евънс се тръшна на дивана до Сара.
— Какво? — каза Кенър. — Вече се отказахте, така ли?
— Не знам какво друго може да се направи.
— Като за начало — какво точно ви каза Джордж Мортън?
— Не си спомням думите му дословно.
— Каквото си спомняте.
— Каза, че било поговорка. Нещо като „Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда“.
— Не. Това е невъзможно — категорично каза Кенър.
— Защо?
— Не би казал такова нещо.
— Защо?
Кенър въздъхна.
— Мислех, че е очевидно. Ако е давал указания — на което разчитаме, — нямаше да е толкова мъгляв. Значи трябва да е казал нещо друго.
— Само това си спомням — каза Евънс малко обидено. Намираше отривистите маниери на Кенър за груби, дори обидни. Започваше да изпитва антипатия към този човек.
— Само това си спомняте? — каза Кенър. — Я да опитаме пак. Къде беше Джордж, когато ви каза това? Сигурно е било след като излязохте от фоайето.
Отначало Евънс се озадачи. После си спомни:
— Вие сте били там?
— Да, бях. На паркинга, малко встрани.
— Защо? — попита Евънс.
— Това ще го обсъдим по-късно. Та казвате, че с Джордж сте излезли навън…
— Да — продължи Евънс. — Излязохме навън. Беше студено и Джордж спря да пее заради студа. Стояхме на стълбите на хотела и чакахме колата.
— Видях ви.
— И когато я докараха, той се качи на ферарито, а аз се тревожех, защото не биваше да шофира в това състояние, и го помолих да не го прави, но Джордж каза: „Това ми напомня за една поговорка“. Аз казах: „Каква?“. И той каза: „Всичко, което има значение, не е далеч от мястото, където седи Буда“.
— Не е далеч? — повтори Кенър.
— Това каза.
— Добре. И във въпросния момент вие сте били…
— Бях се опрял на капака на колата.
— На ферарито?
— Да.
— Опрели сте се били на капака. И когато Джордж ви каза поговорката, вие какво му отговорихте?
— Просто го помолих да не кара.
— Повторихте ли поговорката?
— Не — каза Евънс.
— Защо не?
— Защото се притеснявах за него. Не трябваше да шофира. Във всеки случай, помня, че ми се стори малко тромава като изказ. „Не е дистанцирано от мястото, където седи Буда“, да така беше.
— Не е дистанцирано? — повтори Кенър.
— Да.
— Така ви каза: „не е дистанцирано“?
— Да.
— Така е много по-добре — каза Кенър. Обикаляше енергично стаята, погледът му прескачаше от предмет на предмет. Докосваше разни неща, оставяше ги и продължаваше нататък.
— Защо да е много по-добре? — раздразнено попита Евънс.
Кенър махна с ръка към стаята.
— Огледай се, Питър. Какво виждаш?
— Виждам аудио-визуална стая.
— Именно.
— Ами, не схващам…
— Седни на дивана, Питър.
Евънс седна, скръсти ръце на гърдите си и изгледа ядосано Кенър.
На вратата се позвъни. Полицията беше пристигнала.
— Нека аз се оправя с тях — каза Кенър. — По-лесно ще е, ако не ви видят. — И отново излезе. Откъм коридора се чуха тихи гласове — говореха за двамата задържани натрапници. Съвсем дружески.
— Кенър има ли нещо общо със силите за опазване на реда? — попита Евънс.
— Не точно.
— И какво означава това?
— Изглежда, просто познава много хора.
Евънс я изгледа и повтори:
— Познава много хора.
— Най-различни хора. Да. Прати Джордж да се види с някои от тях. Кенър има невероятно широк кръг от контакти. Особено в природозащитната сфера.
— С това ли се занимава Центърът за анализ на риска? С екологични рискове?
— Не съм сигурна.
— Защо е в отпуск от университета?
— Ами питай го него.
— Добре.
— Не го харесваш, нали? — попита тя.
— Ха, ще го харесвам. Самовлюбен задник.
— Самоуверен е, вярно.
— Типично за задниците.
Евънс се изправи и застана така, че да вижда какво става в коридора. Кенър говореше с полицаите, подписваше някакви документи и предаваше натрапниците. Подхвърляше си шеги с полицаите. Малко встрани стоеше чернокожият, Санжонг.
— А дребосъкът с него?
— Санжонг Тапа — каза тя. — Запознали се в Непал, Кенър бил там да катери някакъв връх. Санжонг бил местният военен офицер, прикрепен да помага на група учени, изучаващи почвената ерозия в Хималаите. Кенър го поканил в Щатите да работят заедно.
— Да бе! И алпинист на всичкото отгоре. И едва не се класирал за олимпийския ни отбор по ски. — Евънс не успя да скрие раздразнението си.
— Той е забележителен човек, Питър. Макар че не го харесваш.