Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Докато излизаха от кабинета на Тибъл, командирът прошепна на Ив:
— Побързай с този рапорт. И дано да се справиш по-добре следващия път, когато решиш да подкупваш Охлюва.
— Слушам, сър. — Младата жена усети как някой я докосна по рамото. Обърна се и застана лице срещу лице с Касто, който промълви:
— Все пак трябваше да опитам.
— Няма значение, нали все още съм „на кормилото“. Ще ти изпратя доклада, Касто.
— Задължен съм ти. Междувременно ще привикам доносниците си. Засега никой не знае за появата на нов наркотик. Но откритието, че дрогата може би е внесена от друга планета, ми предоставя ново поле за действие. Имам неколцина приятели в митницата, които ми дължат услуги.
Ив се поколеба, после реши, че е крайно време да изпълни препоръката на Тибъл и да започне да си сътрудничи с Касто.
— Препоръчвам ти да започнеш от междузвездна станция 5. Пандора е пристигнала от там няколко дни преди да бъде убита. Нямах време да проверя дали се е отбивала и на други станции, но ще го сторя.
— Добре. Надявам се ще ме уведомиш за резултата. — Усмихна се, плъзна ръка по рамото й и хвана китката й. — Имам чувството, че след като уредихме незначителните недоразумения, ще бъдем страхотни партньори. Разрешаването на този случай може да донесе повишения и на двама ни.
— Не ми пука за повишението, единственото, което ме вълнува, е да заловя убиеца.
— Естествено нашата работа е да служим на правосъдието. — Той отново се усмихна и на бузата му се появи очарователната трапчинка. — Но не ще имам нищо против, ако успехът ми донесе повишение и по-голяма заплата. Нали не се засягаш от думите ми?
— Не. И аз бих сторила същото.
— Значи изяснихме всички въпроси. Някой ден отново ще се отбия при теб за чаша от онова вълшебно кафе. — Стисна китката й и добави: — Ив, искрено се надявам да докажеш невинността на приятелката ти.
Пусна ръката й и понечи да си тръгне. Ив не издържа на изкушението и извика:
— Хей, Касто.
— Какво, скъпа?
— Какво му предложи?
— На Охлюва ли? — Усмивката му беше широка като Оклахома. — Цял кашон истинско уиски. Грабна го както жаба хваща насекомо. — Отново се усмихна и й намигна. — Никой не подкупва по-умело от ченгетата от „наркотици“, Ив.
С тези думи се отдалечи.
— Ще го имам предвид — промърмори младата жена и пъхна ръце в джобовете си, ала не издържа и усмихнато заяви на Пийбоди:
— Признавам, че има стил.
— И страхотен задник — добави Пийбоди, сетне осъзна, че се е изпуснала и заяви: — Мнението ми е съвсем безпристрастно.
— Но аз напълно го подкрепям. Е, победихме в тази битка. Да се опитаме да спечелим и войната.
Когато най-сетне подготви рапорта, Ив имаше чувството, че е станала разногледа. Щом изпратиха копия до всички заинтересовани, тя освободи Пийбоди. Хрумна й, че има достатъчно причини да не отиде при доктор Майра.
Ала все пак в уговорения час се озова в кабинета на психотерапевтката. С удоволствие вдъхна познатия аромат на билков чай и лекото ухание на парфюм.
— Радвам се, че дойде. — Майра кръстоса крака и копринените й чорапи прошумоляха. Ив забеляза, че е променила прическата си. Сега правата й коса беше късо подстригана, вместо да бъде прибрана в стегнат кок. Разбира се, сините й очи бяха същите: спокойни, изразяващи разбиране и съчувствие към ближния. — Изглеждаш чудесно.
— Добре съм.
— Учудвам се, като знам на какво напрежение си подложена в службата и в личния си живот. Навярно ти е много трудно, след като най-добрата ти приятелка е обвинена в убийство по случая, който разследваш. Питам се какъв подход си избрала.
— Просто изпълнявам задълженията си. Само така ще докажа невинността на Мейвис и ще открия кой й е устроил клопка.
— Не си ли раздвоена между чувството за дълг и приятелските ти чувства към Мейвис?
— Размислих и не изпитвам раздвоение. — Ив избърса длани в панталоните си. По дяволите, винаги се изпотяваха, когато влезеше в този кабинет. — Не зная как бих постъпила, ако имах дори най-малкото съмнение, че приятелката ми е виновна. Но вярвам, че не е извършила престъплението, което ми развързва ръцете.
— Навярно изпитваш облекчение.
— Точно така. Но ще се чувствам още по-добре, след като приключа разследването и докажа невинността на Мейвис. Бях доста объркана, когато ти се обадих и си запазих час, ала сега мисля, че напълно съм се овладяла.
— За теб е важно да се владееш, да не издаваш емоциите си.
— Това е задължително в моята професия.
— А в личния живот? И там ли настояваш да „управляваш кораба“?
— По дяволите, Рурк държи да изпълнява ролята на капитан.