Тъмната кула

— Дипно трябва да изготви всички необходими документи и да регистрира корпорация „Тет“, както си му е редът. После отиваме при този Моузес Карвър и правим всичко възможно да го убедим да се качи на борда. Както гледам, това май ще е най-трудната част — нааай-труууднааатааа чаааст, — но ще направим всичко, което е по силите ни.

— Сложи кръстчето на леля Талита на врата си — каза Роланд — и го покажи на Карвър, когато се срещнете. Не е изключено да мине доста време, докато го убедиш в правотата на думите си. Първата крачка обаче трябва да е тази.

Докато се връщаха от Бриджтън, Стрелеца бе попитал Еди дали може да се сети за някаква тайна — маловажна или не, — която да знаят само Сузана и нейният кръстник. Излезе, че младият мъж знае такава тайна… и сега бе удивен, когато я чу от устата на собствената си съпруга — гласът й се чуваше от изящния медальон, лежащ на боровата маса на Дик Бекхард.

— Погребахме Пимси под ябълковото дърво, където можеше да гледа как то се покрива с цвят през пролетта — рече тъмнокожата жена. — Тогава татко Моуз ми каза да не плача повече, защото Бог смята, че прекалено дългият траур по домашен любимец…

В този момент думите й заглъхнаха — първо се превърнаха в шепот, а после изчезнаха съвсем, — ала Еди си спомни останалото и продължи:

— „… че прекалено дългият траур по домашен любимец е грях.“ Татко Моуз й казал още, че може да ходи от време на време на гроба на Пимси и да шепти: „Бъди щастлив на небесата“, но да не казва никому нито дума за това, защото на проповедниците не им допадала идеята, че животните отиват на небето. Сузана успяла да запази тази тайна — аз съм единственият, на когото е казала за нея. — Навярно Еди си спомни как жена му бе споделила това след любовните ласки една нощ, защото на лицето му се изписа усмивка, в която имаше повече болка, отколкото радост.

Джон Кълъм изгледа с широко отворени очи първо кръста, а после и Роланд.

— Какво е това? — попита недоверчиво. — Някакъв магнетофон? Магнетофон е, нъл тъй?

— Това е сигул — отвърна търпеливо Стрелеца. — Навярно ще ти помогне, ако този тип Карвър се окаже от хората, които Еди нарича „твърдократунници“. — Роланд се усмихна едва забележимо — „твърдократунник“ беше дума, която му харесваше. Освен това я разбираше, — Сложи го.

Но Кълъм не направи това — във всеки случай не и веднага. За пръв път, откакто мъжът с карираната риза бе преплел съдбата си с тяхната — включително и минутите, които бяха прекарали под обстрел в магазина на Чип, — на лицето му се четеше тревога.

— Това магия ли е? — попита той.

Роланд вдигна нетърпеливо рамене, сякаш искаше да каже на Джон, че тази дума не се връзва с контекста в конкретния случай, и само повтори:

— Сложи го.

Внимателно, като че ли се боеше, че кръстчето на леля Талита може всеки момент да се нажежи до червено и да му причини сериозни изгаряния, Джон Кълъм изпълни заръката му. Той наведе глава, за да го огледа (от което продълговатото му лице се сдоби с впечатляваща двойна брадичка), след което го пъхна под ризата си.