Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Почувствах се измамена и бурно запротестирах. Обвиних я, че умишлено си играе с мислите и чувствата ми, като ме подмамва с късчета информация, които раздразват любопитството ми, и с обещания, че всичко щяло да се изясни в някакво неопределено бъдеще време.
Клара не обърна никакво внимание на протестите ми. Все едно, че нищо не бях казала. Тя стана, отиде към купчината камъни, избра един едър и го вдигна така, сякаш беше от стиропор. Позамисли се сякаш от коя страна да го обърне и после го положи на края на пътеката. После подреди от двете му страни два други камъка с големината на футболна топка. Когато реши, че е доволна от наместването им, тя отстъпи назад да прецени въздействието. Трябваше да призная, че пътеката от градината, гладките сиви камъни, които бе подредила, и островърхите зелени стьбълца на растенията представляваха най-хармонична композиция.
— Важното е да манипулираш нещата с изящество — напомни ми Клара, докато вдигаше друг камък. — Вътрешното ти състояние се отразява в начина, по който се движиш, говориш, ядеш или поставяш камъните. Няма значение какво правиш, важното е само да събираш енергия с действията си и да я преобразуваш в сила.
Клара се загледа в пътеката за известно време, сякаш преценяваше къде да постави следващия камък, който държеше. Когато откри подходящото място, тя внимателно го постави и ласкаво го потупа.
— Като художник ти трябва да знаеш, че камъните трябва да се поставят на място, където ще бъдат в равновесие — каза тя, — а не където на теб ти е най-лесно да ги оставиш. Естествено, ако ти си заредена със сила, тогава можеш да ги пускаш както си искаш и резултатът ще бъде самата красота. Истинската цел на упражнението с полагането на камъни е да разбереш именно това.
От тона на гласа й и от грозния, безразборен начин, по който аз бях сложила камъните, разбрах, че пак съм се провалила. Почувствах се безкрайно потисната.
— Клара, аз не съм художник — признах си. — Аз съм просто студентка. И по-точно, бивша студентка. Напуснах художественото училище преди една година. Харесва ми да си въобразявам, че съм художничка, но толкова. Аз съм едно нищо.
— Всички ние сме нищо — напомни ми Клара.
— Знам, но ти си тайнствено, силно нищо, докато аз съм мижаво, тъпо, дребно нищо. Не мога дори да подредя купчина тъпи камъни. Няма никаква…
Клара сложи длан на устата ми.
— Нито дума повече — предупреди ме тя. — Повтарям ти, внимавай какво произнасяш на глас в тази къща. Особено по свечеряване!
Вече беше почти тъмно и всичко се бе стаило така спокойно и неподвижно, че изглеждаше някак свръхестествено. Птиците бяха замлъкнали. Всичко беше стихнало, дори вятърът, който толкова ми бе досаждал преди, когато се опитвах да събера листата, сега бе спрял.
— По това време няма никакви сенки — прошепна Клара. — Хайде да седнем под това дърво в тъмното и да видим дали ще можеш да призовеш света на сенките.
— Почакай, Клара — казах аз с висок шепот, който почти граничеше с писък. — Какво смяташ да правиш с мен?
Стомахът ми се сви от нервно напрежение и въпреки вечерния хлад челото ми се обля в пот.
Тогава Клара ме попита съвсем направо дали съм упражнявала дишането и магическите движения, на които ме бе учила. Повече от всичко ми се искаше да можех да й кажа, че съм ги правила, но това щеше да бъде лъжа. Истината е, че ги бях правила съвсем малко, само колкото да не ги забравя, защото прегледът отнемаше цялата енергия, с която разполагах, и не ми оставяше време за нищо друго. Вечер бях прекалено уморена, за да правя каквото и да било, затова направо си лягах.
— Не си ги правила редовно, иначе нямаше да бъдеш в такова жалко състояние — каза Клара, като се наведе по-близо до мен. — Трепериш като листо. В дишането и движенията, на които те учих, има една тайна и тя ги прави неоценими.
— К-каква е тя? — попитах със запъване аз. Клара ме потупа по главата.
— Те трябва да се изпълняват всеки ден, иначе губят стойността си. Не би си помислила, че можеш да минеш, без да ядеш и пиеш вода, нали? Упражненията, на които те уча, са дори по-важни от храната и водата.
Успя да ме убеди. Аз мълчаливо се заклех да ги правя всяка вечер, преди да си легна, и отново на сутринта, щом се събудя, и преди да отида в пещерата.
— Човешкото тяло има една резервна енергийна система, която влиза в действие, когато сме в стрес — обясни Клара. — А ние стигаме до стрес всеки път, когато правим нещо прекалено. Като например да се притесняваш прекалено много за себе си и за това как се представяш, както е в момента. Затова едно от най-важните предписания в изкуството на свободата е да се избягват прекаленостите.