Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Три дена след тази позорна формалност тридесет и шест годишният Франц Фердинанд се оженва за тридесет и две годишната София Хоткова. На сватбата не присъствува нито един хабсбург, дори и собствените му братя. Императорът изпраща поздравителна телеграма с едно лаконично съобщение, че любезно присвоява на София Хоткова титлата „Принцеса Хоенберг“. След години я повишава на „Княгиня Хоенберг“.
Младоженците заминават за замъка Конопище, прекарват там медения си месец, но са принудени да се завърнат във виенския двор с неговата задушна атмосфера, където на всяка крачка съпругата чувствува пренебрежението на хабсбургите. Бъдещият престолонаследник застава на страната на съпругата си и влиза в неприятен напрегнат конфликт с останалите ерцхерцози. Ето защо той приема със задоволство възможността да участвува в босненските маневри като наместник на императора, комуто ще бъдат оказани подобаващи се почести.
Още в началото обаче започват неприятностите. В босненските планини около седемдесет хилядна войска от императорско-кралската австроунгарска армия трябвало да демонстрира бой с врага и да покаже на главния инспектор на армията и едновременно престолонаследник, че неговите войници са готови да дадат живота си за императора и неговото семейство. Но далеч преди да затръби бойната тръба се чуват гласовете на дипломатите.
Те напомнят за декларацията на сръбското правителство, в която се подчертава, че превеждането на големи маневри край сръбската граница принуждава Сърбия също да изтегли към границата свои въоръжени части. Между другото сръбските дипломати намекват и за още едно неблагоприятно обстоятелство. Предвиденото за 28 юни официално посещение на генералния инспектор на австроунгарската войска и престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му в Сараево и планираното като венец на голямото учение тържество би могло да се възприеме като политическа провокация, тъй като на този ден сърбите чествуват Видовден.
Както се оказва по-късно, съветите са били добронамерени. Но един деспот като австроунгарския император не може да приеме такава дързост — сърбите да му се бъркат в работата! Сръбският посланик е предупреден: Босна е австрийска територия и Австроунгарската империя не позволява никаква намеса.
Това бе отговор, който само силният можеше да даде на слабия. Но в Босна живееха сърби, които тридесет и шест години, още от Берлинския договор насам, се бореха за независимост.
Непосредствено преди започването на провокационните маневри сръбският посланик във Виена посещава императорско-кралския министър на финансите и едновременно пълномощен министър по въпросите на Босна и Херцеговина Билински и го предупреждава, че белградската тайна полиция има сигнали за подготвян атентат срещу Франц Фердинанд именно по време на големите маневри. Нападението се подготвяло от патриотични сръбски нелегални организации. Място на действието — улиците на Сараево.
Ерцхерцог Франц Фердинанд не бе нито герой, нито авантюрист. След като научи за подготвяния атентат, поиска аудиенция при императора, за да попита дали да замине. Становището на Франц Йосиф не бе категорично и остави генералния инспектор на императорско-кралската австроунгарска армия сам да реши дали да замине за Сараево или да остане във Виена.
Но пътуването до Босна бе за Франц Фердинанд въпрос на престиж. А и не искаше да се шушука за него, че е страхливец и че се бои от сърбите. Затова реши да замине и на двадесет и трети юни в големия двор на замъка си в Хлумец, Южна Чехия, той се качи със съпругата си в каретата и потегли към гарата.
Но още с потеглянето започнаха неприятностите. Оказа се, че специалният императорски салон-вагон, с който трябваше да пътува съпружеската двойка, е повреден и началникът на гарата трябваше да предложи на възмутения престолонаследник обикновено първокласно купе като на някакъв фабрикант. Не се ядоса много, въпреки че при подобни обстоятелства бълваше огън и жупел.
Съпрузите пристигнаха благополучно във Виена, ерцхерцогът съпроводи жена си до замъка Белведер, върна се на гарата и потегли за Триест. Оттам замина за Пула, където с голямо закъснение се качи на военния кораб „Вибирус унитис“, който отплува незабавно.
Според дворцовите изисквания княгиня Хоенберг нямаше право да пътува с обществено по-високо поставения си съпруг с военния кораб на австроунгарския флот и затова замина с влака през Будапеща направо за Сараево. Настани се близо до града в баните Илиджа. Наскоро след пристигането си тя се срещна със съпруга си в най-хубавия апартамент на хотел „Босна“.