Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Несъмнено, сър.
— Явно е извадил Бинго от бойния строй.
— Такова е преобладаващото мнение, сър. Брукфийлд ми докладва, че в „Кравата и конете“ — това е селската кръчма в Туинг, сър — се предлага курс седем към едно срещу господин Уингъм, но няма желаещи.
— Боже! Нима в селото вече залагат?
— Да, сър. Също и в прилежащите села. Аферата е предмет на всенароден интерес. Според Брукфийлд дори най-отдалеченото Долно Бингли е обхванато от спортна страст.
— Какво да се прави. Щом като Бинго е такъв мухлъо…
— Боя се, че битката е губеща, сър. Но все пак се осмелих да препоръчам на господин Литъл курс на действие, който може да се окаже състоятелен. Посъветвах го да се потопи във вършенето на добри дела.
— В какъв смисъл?
— В смисъл да върши добри дела из селото, сър. Да чете на прикованите към леглото, да беседва с болните и да участва активно в църковните мероприятия. Можем само да се надяваме, че ще постигне благотворни резултати.
— Току-виж се получило нещо — казах със съмнение в гласа. — Но бога ми, ако бях болен, последният човек, когото бих допуснал да пелтечи край леглото ми, е младият Бинго.
— Не отричам този аспект на проблема, сър — призна Джийвс.
Седмица-две нито гък от Бинго, в резултат на което реших, че е намерил вършенето на добри дела за непосилно и е зарязал всичко. Една нощ обаче, малко преди Коледа, се прибрах възкъсно у дома след бурни танци в „Ембаси“. Едва се крепях от умора, защото бях мятал копита от веднага след вечеря до два часа през нощта и леглото ме мамеше неудържимо. Съдете тогава за степента на моето огорчение, когато при щракването на ключа осветих безобразните черти на младия Бинго връз цялата възглавница. Мерзавецът се бе материализирал от нищото и спеше в леглото ми като безметежен младенец с размазана по лицето блага, леко идиотска усмивка.
Ама не, как може, такова, в края на краищата! Ние, Устърови, изцяло подкрепяме славното средновековно гостоприемство, но като се стигне дотам някой да ти обсебва постелята, започваме видимо да се цупим. Свалих си обувката, замерих го, Бинго изгъргори и седна в леглото.
— Кво става? Кво става?
— Какво правиш в леглото ми?
— А, Бърти! Благоволи да се прибереш, значи!
— Благоволих. Какво търсиш в леглото ми?
— Дойдох по работа за една нощ.
— Но защо в леглото ми?
— Божичко, Бърти — раздразни се той. — Леглото ти, та леглото ти! Приготвено ти е друго в стаята за гости. Собственоочно видях Джийвс да го оправя. Допускам, че го е предназначил за мен, но като те знам какъв си безупречен домакин, предпочетох да се възползвам от това тук. Знаеш ли, Бърти, стари приятелю — продължи той, явно изчерпал темата с леглото, — виждам светлина.
— Каква светлина в три часа през нощта бе, идиот?
— Изразявам се фигуративно. Искам да кажа, че съм споходен от надежда. За Мери Бърджес става дума. Седни да ти разправя всичко.
— А не! Лягам да сля.
— Като начало — подпря се Бинго удобно на възглавниците и си запали цигара от личните ми запаси — държа да изтъкна за сетен път заслугите на добрия стар Джийвс. Соломон на нашето съвремие. Вече се гърчех безпомощно в калта, когато той дотърча на помощ със съвет, който ми застла пътя — изразявам се сдържано и дори консервативно — с цветя и рози. Може да е споделил с теб, че ми препоръча да си възвърна изгубените позиции, като ръся невъздържано добри дела. Е, Бърти, старче, през последните две седмици така безразборно съм утешавал болни и онеправдани, че ако имах брат и ми го доставиш тук умиращ на носилка, кълна се, че ще го замеря с тухла. Но макар да ме износи до краен предел, замисълът свърши разкошна работа. Тя се размекна пред очите ми още преди края на първата седмица. Пак взе да ми кима на улицата, а преди два дни за една бройка да ми се усмихне — едва-едва, като светица, — когато се сблъсках с нея пред викарията. А вчера… Слушай, спомняш ли си онзи грозник, курата Уингъм с дългия нос?
— Има си хас. Твоя съперник.
— Съперник? — учудено повдигна вежди Бинго. — Е, евентуално би могъл да го наречеш така при по-свободно боравене с терминологията. Макар да ми звучи пресилено.
— Нима? — повдигнах и аз вежди, защото ми се догади от неговото блажено самодоволство. — В такъв случай, позволи ми да те уведомя, че според последния бюлетин от хиподрума, в „Кравата и конете“ в Туинг, та чак до Долно Бингли, са предлагали седем към едно срещу курата без някой да се съблазни.
Бинго се стресна и щедро поръси пепел по чаршафа.
— Залагали са! — изграчи той. — Нима са залагали върху това свято, свещено, съкровено… Ама не, как може! Хората изгубиха всякакво чувство за благопристойност! Вече нищо не може да убегне от лепкавите им, пръсти. Дали пък — додаде Бинго замислено — да не се облажа при седем към едно? Какъв курс а! Кой го предлага, знаеш ли? Или не, все пак, може би, не е редно. Не, не бива.