Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Успокоен, че е подсигурил фланговете си, ханът обърна армията към Сиан и завладя без особена съпротива този град. След това поведе една конна армия към планината отвъд града, известна с името Циан Лин. В последния ден на март 1212 г. той достигна широкия черен път, който водеше към планината.
Тук спряха, защото не можеха да продължат нито крачка нататък. Невидима и непреодолима преграда заобикаляше планината от всички посоки.
Ханът прекара четири месеца в лагера отвъд невидимата стена, опитвайки се денем и нощем да я преодолее.
Пробва с лъкове и стрели, с копия и мечове, дори с експлозивния китайски прах, но без никакъв резултат. Накрая по-важни дела, заплашващи сигурността на империята, го принудиха да се върне на изток и да опожари Пекин, за да сложи край на избухналото там въстание.
След като не успя да завземе Циан Лин, ханът реши да подчини на властта си целия останал свят. Завладя Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Афганистан и по-голямата част от Персия. През 1220 г. плячкоса великолепния град Самарканд, изколи гражданите и нареди да екзекутират султан Мохамед. Продължи на запад, по-далеч, отколкото бе стъпвал кракът на който и да било от неговите сънародници, и навлезе в Кавказ, където разби съюзническата турско-руска армия. През това време далеч в тила му китайците отново се вдигнаха на бунт. Давайки се сметка, че е невъзможно да се управлява и задържи една толкова обширна империя — също както се бе оказало невъзможно да проникне в Циан Лин, — ханът организира собствената си „смърт“ през август 1227 г.
Дванадесет избрани от него войници отнесоха тялото му на тайно място, където трябваше да го погребат. В нощта преди погребението ханът изби и дванайсетте и зарови труповете им. След това се метна на коня и препусна на запад, превръщайки се в легенда.
Засели се в един неотдавна основан град на име Москва, където прие нова самоличност. Една от многото, които щеше да смени, докато най-накрая стане известен като Адрик.
10.
Циан Лин, Китай, 1405 г.сл.Хр.
Носферату се събуди в непрогледна тъмнина. Намираше се в аирлианския саркофаг, който познаваше като дланта на ръката си. Сега обаче бе сигурен и в още нещо — че това не е неговият саркофаг. Когато вдигна ръце, установи онова, което вече подозираше — че капакът е залостен отвън.
Опита се да си спомни какво се случи. Китай. Тиан Дао Лин. Циан Лин. Големите бронзови врати, които се затръшват, мъртвите наследници на Тиан. Това май бе последният му спомен. После попадна в плен. Защо ли не го бяха убили? Каква ли бе съдбата на Некхбет?
Вдигна ръка и опипа шията си. Клапата си беше на мястото, но не помнеше да са го хранили. Как тогава е останал жив? От колко време е тук? Нямаше спомен да се е пробуждал преди това. Вдигна ръка и опипа короната на главата си.
После долови някакво движение. Саркофагът се разтърси лекичко и капакът се плъзна встрани. Нечии ръце изхлузиха короната от главата му и свалиха металните пластини от крайниците му.
Носферату премигна, опитвайки се да привикне със светлината. Въпреки че все още виждаше замъглено, успя да различи човешките очертания на фигурата, която се бе надвесила над саркофага. Мъжът постави ръка на рамото на Носферату и му помогна да седне.
Носферату се огледа. Намираше се в помещение с шест черни саркофага. Вдясно от него се издигаше тъмна стена от някакъв странен материал. Извърна се наляво, към човека, който бе отворил капака. Беше нисък на ръст, облечен с копринена роба, върху която бяха избродирани изображения на огнедишащи дракони. В едната си ръка държеше копие — като онези, с които ги бяха повалили аирлианците.
Носферату не остана изненадан, когато зърна в съседния саркофаг другия нежив. Човекът, който ги бе освободил, се обърна с гръб към него. Въпреки ниския му ръст червените ореоли около зениците подсказваха, че в жилите му тече и аирлианска кръв. Беше един от Онези, които чакат.
— Аз съм Чан Ши, придворен чиновник на благородния император Ши Хуанчжоу, повелител на Поднебесния свят, чието господство се простира върху земите от изгрева до залеза. — Той пристъпи напред. — Ши Хуанчжоу е Сянката на Артад. Знаете ли какво е сянка?
— Срещал съм Сянката на Аспасия — отвърна Носферату.
— Това ни е известно.
— Колко време прекарах в сън?
Чан Ши погледна към екрана на саркофага.
— Хиляда седемстотин и трийсет години.