Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Кажи ми каквото знаеш — нареди Носферату. За негова изненада Ал-Фатар се разсмя.
— Не бях виждал човек, който така жадно да се стреми към собствената си смърт. Този, когото търсите, се казва Ал-Иблис. Някои твърдят, че е човек, но други го смятат за демон. На няколко пъти праща послания до всички бедуини, канейки ги да се съберат под знамената му. Мнозина го последваха вече, говори се, че омагьосвал умовете на хората със заклинания. Аз обаче останах тук, далеч от него и не искам да знам с какво се занимава.
— Къде мога да открия този Ал-Иблис? — попита Носферату.
— В Синай — отвърна Ал-Фатар. — Казват, че управлявал от Джабал Моса, където пророкът Мохамед получил законите от Аллах. На запад я наричат планината Синай.
Носферату никога досега не бе чувал за Мохамед, но реши, че с времето ще събере нужната информация.
— С какво се занимава сега Ал-Иблис?
— Събира армия за джихад под знамената на Аллах.
— Какво е джихад? — поинтересува се Носферату.
— Свещена война.
— Срещу кого?
Ал-Фатар сви рамене.
— Не е моя работа, но се говори, че щял да тръгне на поход срещу Египет и че търсел нещо, заровено под Голямата пирамида.
Носферату се замисли. Какво търсеше Сянката на Аспасия? Граала? Намерил ли е ключа за Залата на познанието? Или има нещо друго? Той кимна едва забележимо към Тиан Дао Лин. Извърна се, вдигна сабята, която му бе дал Чан Ши и разпори стената на шатрата. Двамата се шмугнаха през отвора и изчезнаха в пустинята. Носферату не остана изненадан, че никой не ги последва.
Цин Хо изслуша доклада на Носферату и Тиан Дао Лин в каютата на флагманския кораб. Когато привършиха, той разгъна картата на голямата маса и притисна ъглите й с тежести.
— Синай не е на един хвърлей място — рече той, като почукваше по тъмния участък на картата, където бе изрисуван планинският масив. — Не знаете ли за коя планина става дума?
— Не — отвърна Носферату.
Цин Хо изглеждаше обезпокоен.
— Тази страна не е никак гостоприемна. Мисля, че ще ни е доста трудно да осигурим провизии за цялата армия.
Носферату продължаваше да мълчи. Проблемите на Цин Хо не го засягаха. Двамата с Тиан Дао Лин дори бяха обмисляли възможността да продължат самостоятелно, но после решиха поне още известно време да останат при армадата. Носферату искаше от Сянката на Аспасия да му разкрие къде са другите аирлиански богове, за да може да набави кръв за Некхбет. Но за Тиан Дао Лин флотът бе единствената възможност да се завърне в Китай и да продължи да служи на Артад.
— Ще спрем тук — Цин Хо посочи един залив в Червено море близо до Синай. — Но първо трябва да свършим една друга работа.
Носферату се зачуди какво може да е по-важно от премахването на Сянката на Аспасия, но реши да не проявява прекомерно любопитство.
За около седмица стигнаха до избраното място. Когато навлязоха в Червено море, Носферату започна да се чувства в свои води. Последния път бе плавал тук в жалка сламена ладия, бягайки от гнева на аирлианските богове.
Остана изненадан, когато вместо да поемат на северозапад, те продължиха на юг през Аденския залив и свърнаха на изток едва когато видяха отпред африканския бряг. В първия миг дори си помисли, че Цин Хо знае за скривалището на Некхбет и се отправя натам, но веднага осъзна колко е нелепо това предположение. Не беше казал на никого, дори на Тиан Дао Лин, къде е оставил своята любима. Най-вероятно китайският адмирал преследваше свои цели, свързани с товара, който пазеше в предната част на кораба.
Отправиха се към сомалийския бряг и едва там спряха в един удобен залив. На брега имаше малко селце и Цин Хо нареди да изколят жителите му до крак. Същата вечер под прикритието на мрака Цин Хо слезе в трюма и доближи вратата на тайната стая. Отключи я и нареди да извадят отвътре тежък сандък и да го откарат на брега. Там вече се бе строил отряд от две хиляди души и носачите — общо дванайсет на брой, по шестима от всяка страна, заеха позиция в центъра на военната формация.
Носферату и Тиан Дао Лин наблюдаваха от борда на кораба как отрядът се отдалечаваше навътре. Цин Хо не им каза нито дума, което вероятно означаваше, че трябва да останат с флотата.
— Къде мислиш, че отиват? — попита Тиан Дао Лин.
Носферату сви рамене.
— По-важното е какво носят. Може би е по-важно дори от Сянката на Аспасия.
— Дали има някаква връзка с него?
— Каква, например?
Сега бе ред на Тиан Дао Лин да повдигне рамене.
— Не зная, но Артад очевидно е много умен и ръката му стига надалеч.