Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Има само един начин да разберем — заяви Носферату. — Ти ще останеш тук и ще създаваш впечатлението, че и аз съм в каютата. А аз ще ги последвам.
За Носферату не беше никак трудно да напусне незабелязано кораба, нито да следва широката диря, оставена от армията на Цин Хо, която водеше навътре в джунглата. Не след дълго забеляза в далечината последните войници.
Около две седмици вървя след тях, като денем спеше, а нощем наваксваше разстоянието.
Скоро навлязоха в планинска местност и армията забави своя ход. Към края на втората седмица се озоваха в най-причудливата страна, която Носферату бе виждал. Сякаш някакъв гигант бе разцепил земята с огромна брадва, оставяйки дълбока цепнатина в кората й. По дъното на тази цепнатина течеше река, а бреговете й се издигаха стръмно нагоре до заснежени върхове. Армията се спусна в клисурата и Носферату я последва.
След още два дни трудно придвижване на север отрядът най-сетне спря. Същата вечер, под бдителния поглед на Носферату, притаил се на един хълм, Цин Хо събра малка група от най-доверените си войници, които обградиха тайнствения сандък. Бяха се строили до стената на клисурата и Носферату се ококори от изненада, когато войниците се обърнаха към нея и в следния миг изчезнаха от погледа му. Той реши, че в стената вероятно има скрит вход. Спусна се по-надолу към лагера и наистина забеляза отвор, очертан от трепкащата светлина на факлите на войниците. Промъкна се след тях, като поддържаше необходимата дистанция.
Не след дълго късият тунел го отведе в подземна кухина, широка петстотин метра, чийто таван се издигаше на сто метра височина. Носферату знаеше от опит, че подобни подземни кухини не са от естествен произход, а дело на аирлианската технология. Подът на кухината, докъдето му стигаше погледът, се спускаше плавно надолу. Отрядът на Цин Хо бе на около осемстотин метра пред него.
Носферату ги последва. Кухината продължаваше да се разширява в двете посоки. Макар Черният сфинкс и Циан Лин да бяха величествени по свой собствен начин, тази кухина накара Носферату да се удиви на силите, които владееха аирлианците. Струваше му се, че се спуска право към центъра на Земята. Дори въздухът, който в началото бе по-хладен, сега изглеждаше топъл. И тогава далеч напред се появи червеникаво сияние. Когато наближи още малко, той забеляза, че подът на кухината е разполовен от грамаден подземен разлом. Другият бряг на разлома бе на около осемстотин метра. Войниците на Цин Хо стигнаха ръба на разлома и спряха.
Прикрил се в мрака, Носферату ги наблюдаваше внимателно. Стените на разлома бяха отвесни, от мястото, където се намираше, не можеше да види на какво дълбочина е дъното, очите му улавяха само яркочервеното, пулсиращо сияние. Сега вече почувства, че от разлома лъха топлина, която идваше право от недрата на планетата. Това бе наистина величествена гледка и не без усилие на волята той насочи вниманието си отново към Цин Хо, чийто глас отекваше надалеч.
Носферату забеляза уред, наподобяващ пулт за управление, като този, който бе видял в Циан Лин. Цин Хо застана до него и пръстите му пробягаха върху светещите знаци. Носферату се промъкна малко по-близо и забеляза, че знаците са като тези, които бе видял върху неговия саркофаг — старорунически символи.
Цин Хо натисна няколко хексагона, а през това време хората му отвориха сандъка с лостове. Веднага щом паднаха стените, отвътре се показа голяма тъмночервена, многостенна сфера. Войниците се струпаха около сферата и по команда на Цин Хо я изтърколиха към пропастта.
Цин Хо натисна друг хексагон и от разлома се подаде метална колона. После още една и още една. Трима от войниците се прехвърлиха върху колоните, като с мъка запазиха равновесие, а останалите изтикаха сферата до самия ръб.
Цин Хо продължи да работи върху пулта и от колоните се подадоха дебели въжета, които се усукаха около сферата. После колоните отново започнаха да се издигат и същевременно да се раздалечават. Сферата внезапно полетя надолу, но увисна веднага щом въжетата на колоните се изпънаха. После колоните се отместиха към средата на разлома и сферата увисна точно над центъра.
Цин Хо нареди на хората си да отстъпят назад. После натисна последния хексагон.
Носферату се хвърли на пода в мига, когато от сферата бликна заслепяваща червена светлина, която озари цялата кухина. Но Цин Хо и хората му бяха толкова погълнати от случващото се, че въобще не го забелязаха. В долния край на пулта се отвори чекмедже, в което бе положена малка черна сфера. Цин Хо я извади и я прибра в кожената чантичка, която бе окачил на колана си. Носферату се изправи и хукна обратно към входа на пещерата. Когато не след дълго погледна през рамо, забеляза, че Цин Хо и хората му също се връщат. Затича се още по-бързо, за да се отдалечи от групата. Нямаше никаква представа колко време са стояли в кухината, но вътрешният часовник му подсказваше, че навън е ден. Той спря, озърна се и се притаи в един страничен коридор, изчаквайки Цин Хо и отряда му да го подминат.