Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Некхбет. Първата му мисъл, след като научи какъв огромен период от време бе проспал. Единственото, което го успокояваше, бе, че и тя е потънала в дълбок сън и не усеща хода на времето. Разбира се, винаги съществуваше опасността от някое природно бедствие, което да разруши пещерата в планината, но Носферату реши да не мисли за това, защото можеше да си изгуби ума от безсилие.
— Кой е този император Ши Хуанчжоу? — попита Тиан Дао Лин, докато се надигаше от саркофага. — На какво е император?
— По-точно е да се каже кой беше император Ши Хуанчжоу — отвърна Чан Ши. — Той обедини всички държави и създаде Поднебесното царство, познато на външния свят под името Китай. В момента се намираме в сърцето на една огромна империя, която се простира от Жълто море до далечните планини на запад.
— Защо ни събуди? — обади се Носферату. Не зададе по-важния въпрос: защо са ги оставили живи.
— Имаме нужда от вас — отвърна Чан Ши. — Сянката на Аспасия създава проблеми на запад. Примирието е застрашено. Йонгъл, новият император — следвайки моите съвети и желанията на един бог, чието име не бива да се споменава — подготвя поход, за да съхрани примирието. И двамата ще се присъедините към него.
— С каква цел? — поинтересува се Носферату.
— Да убиете Сянката на Аспасия.
— Императорът явно взема тази заплаха на сериозно — подметна Носферату, докато тримата с Тиан Дао Лин и Чан Ши наблюдаваха отплаването на флота от най-високата наблюдателна кула. Гората от корабни мачти изпълваше целия залив и се простираше отвъд пределите му. От Циан Лин до Нанкин пътуваха със специален императорски ескорт и всички удобства.
— Триста и седемнадесет кораба — обяви с тържествен глас Чан Ши. — 27 870 моряци и войници. Главнокомандващият, на чийто кораб ще бъдете настанени, се казва Цин Хо. Той знае кои сте и каква е вашата задача. Ще ви осигури всичко необходимо, за да се доберете до Сянката на Аспасия.
— И тогава? — попита Тиан Дао Лин.
— Тогава ще го убиете — Чан Ши бръкна под наметалото си и извади две саби в ножници, украсени със старорунически надписи. Подаде им ги и двамата неживи се заеха да ги разглеждат. — Но… — продължи китаецът, — преди да го убиете, трябва да откриете къде се намира неговото скривалище и да проникнете вътре. Изключително важно е да убиете и клонинга, който ще намерите там. В противен случай след определен период Сянката на Аспасия ще се прероди отново и усилията ви ще бъдат напразни. И тогава новата Сянка на Аспасия със сигурност ще намери начин да си отмъсти.
Носферату погледна към Тиан Дао Лин.
— И защо трябва да правим това за теб?
— Не го правите за мен — възрази Чан Ши. — Правите го за Артад. Той ви остави живи предишния път, когато влязохте в Циан Лин. А можеше да ви убие.
— Защо Онези, които чакат не свършат тази работа?
— Преди известно време им бе нанесен тежък удар — обясни Чан Ши. — Ще минат доста години, преди да могат да мерят сили със Сянката на Аспасия.
Носферату се зачуди какъв ли е бил този удар, но Чан Ши нямаше повече време за разговори.
— Ако откажете да изпълните задачата, ще бъдете екзекутирани незабавно. Адмирал Цин Хо е получил точни заповеди по този въпрос.
Флагманският кораб на Цин Хо бе най-големият морски съд, строен досега от човешка ръка. Дълъг над четиристотин стъпки, той бе оборудван с компас, кърмов рул и няколко водонепроницаеми секции на корпуса, намаляващи опасността от потопяване. Имаше триста тона водоизместимост, което го правеше три пъти по-голям от корабите, с които Христофор Колумб щеше да открие Новия свят в края на същия този век.
Както им каза Чан Ши, бяха настанени в удобна каюта на същия този кораб. Носферату оглеждаше с почуда това постижение на човешката мисъл и умения. Девет мачти стърчаха на равни разстояния върху палубата му. Рулят бе снабден със сложна система от въжета, която позволяваше на кормчията да направлява кораба от високата четири етажа кърма. Непосредствено до него стоеше навигаторът, който следеше непрестанно движението на компаса — магнитна стрелка в малка купа с вода.
Поеха на юг, покрай бреговете на Китай, но на няколко пъти трябваше да отбиват набезите на японски пирати. От Кантон се отправиха към Индокитай, после към Индонезия, където флотата на Цин Хо срещна и потопи огромна пиратска флотилия на местния китайски главорез, чийто щаб се намираше в Палембанг. Самият предводител бе пленен и хвърлен в трюма, за да бъде публично екзекутиран в Нанкин. Всяка победа осигуряваше храна на Носферату и Тиан Дао Лин. Двамата напускаха каютата си веднъж седмично за нощна разходка по палубата. През останалото време ги държаха под ключ. Понякога срещаха на палубата и самия Цин Хо. Китайският адмирал бе наистина забележителна личност. Имаше смесен арабско-монголски произход и бе попаднал в плен на императорската армия по време на войната на север. Още при залавянето бил кастриран — честа практика спрямо пленниците — и записан в армията на принц Чу Ти. През 1402 г. Чу Ти оглавил един бунт, узурпирал трона на своя племенник и се провъзгласил за император Йонгъл. За вярната си служба Цин Хо бил повишен в адмирал.