Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Когато Артад разпоредил целият флот да бъде изпратен срещу Сянката на Аспасия, чието нарастващо влияние в изток пораждало безпокойство, Цин Хо оглавил този морски поход. Докато продължаваха плаването на запад покрай бреговете на Индокитай, Носферату започна да се досеща, че зад привидната цел на тяхната мисия се крият и други задачи. Унищожавайки всички срещнати пиратски кораби, флотата прочистваше моретата за един нов търговски път на запад, който щеше да е далеч по-бърз от Пътя на коприната. Освен това Носферату и Тиан Дао Лин дочуха слухове за някакъв особен товар на борда на флагманския кораб, който били пратили самите богове. Всеки опит да научат нещо повече за този товар водеше до зловещо мълчание. Изглежда го държаха в едно водонепроницаемо помещение в предния край на трюма, до което имаше достъп само Цин Хо.
След две години плаване заобиколиха най-южния край на Индия и навлязоха в Арабско море. Когато хвърлиха котва в Омуз, в Оманския залив, Цин Хо поведе един добре въоръжен отряд към брега. Докато целта на отряда бе да завладее и подсигури околностите срещу вражески нападения, адмиралът нареди на Носферату и Тиан Дао Лин да разузнаят за някакви сведения относно Сянката на Аспасия.
В продължение на цяла седмица Носферату и Тиан Дао Лин обикаляха от село на село и дори навлязоха в пустинята, но безрезултатно. По настояване на Носферату се отправиха далеч на север, към една пуста и безводна страна, която след време щеше да се нарича Иран, където най-сетне откриха оазис с група бедуини.
От пътуванията си преди много години Носферату имаше известни познания по езика на този пустинен народ. Двамата с Тиан Дао Лин влязоха в лагера малко след здрачаване, но вместо да говорят, подадоха на бедуините по една шепа с жълтици и перли.
В началото пустинните хора ги приеха подозрително, но щом видяха златото, отведоха ги в една голяма шатра в центъра на оазиса, в непосредствена близост до малкото езерце с прясна вода. Носферату и Тиан Дао Лин коленичиха пред стареца, разположил се на килима в шатрата, а останалите бедуини застанаха зад тях.
— Идваме от земите на император Йонгъл, далеч на изток — подхвана Носферату. — И ви носим дарове, в знак на мирните ни намерения.
Старецът не посегна към отрупаното пред него злато и скъпоценни камъни, а посочи да бъдат изсипани в краката на войниците. Носферату веднага изпълни нареждането и зачака.
— Аз съм Ал-Фатар, водач на Фатарската Кабалия. Чухме слухове за някакви странни гигантски кораби, дошли от юг. С тях ли пристигнахте и вие?
Носферату кимна.
— Да. Идваме от много далеч.
— Защо?
Носферату знаеше, че подобна прямота е нетипична за бедуините, известни със своето гостоприемство. Реши, че ще е най-добре да отвърне по същия начин. Затова седна на килима с кръстосани крака.
— Търсим един човек. Могъщ господар, който живее някъде тук — между тези земи и Египет. Тъй като вие пътувате много, решихме да попитаме дали знаете нещо за него.
— И как се казва той?
— Сянката на Аспасия.
Ал-Фатар поклати глава.
— Не познавам такъв господар.
— Може би е известен с друго име — добави Носферату.
— В такъв случай откъде да знам дали го познавам?
— Той не е обикновен човек — продължи Носферату. — Живял е много животи, крачи по земята от времето, когато е била обитавана от боговете.
— Ако наистина е толкова могъщ — погледна го втренчено Ал-Фатар, — защо да ви казвам каквото да е за него?
— Защото и аз съм могъщ — отвърна Носферату и се изправи. — Аз също крача по земята от времето на боговете. Живял съм в Египет още преди да бъде построена Голямата пирамида. Флотът, за който си чул в морето, е под мое командване.
Ал-Фатар не изглеждаше впечатлен.
— Лесно е да хвърляш думи на вятъра.
Носферату скочи светкавично, преметна се във въздуха и се озова зад гърба на стареца. В ръката му блесна кинжал и той го опря в гърлото на Ал-Фатар.
— И това ли са думи на вятъра?
При първото движение на Носферату Тиан Дао Лин също бе преминал към действие. Само за няколко секунди и четиримата бедуини лежаха в безсъзнание на земята. Други нахлуха в шатрата, но спряха, като видяха, че е заплашен техният водач.