Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Сложи си ръцете зад гърба - нареди.
„О!“ Той си свали папийонката, бързо завърза с нея китките ми и ги отпусна отзад върху кръста ми.
- Наистина ли го желаеш, Анастейжа?
Затворих очи. За пръв път, откакто се познавахме, наистина го желаех. Нуждаех се от него.
- Да - прошепнах аз.
- Защо? - Крисчън започна да гали дупето ми с длан.
Изстенах още щом ръката му установи контакт с кожата ми.
„Не знам защо... Ти ми каза да не се задълбочавам. След ден като днешния - спорът за парите, Лийла, госпожа Робинсън, досието за мен, пътната карта, този пищен бал, маските, алкохолът, сребърните топчета, търгът... искам и това“.
- Трябва ли да има причина?
- Не, бебчо, не трябва - отвърна той. - Просто се опитвам да те разбера. - Лявата му длан стегна кръста ми, а дясната се отлепи от дупето ми и силно ме плесна точно над началото на бедрата. Пронизалата ме болка директно се сля с копнежа между тях.
„О, божичко...“ Изстенах. Крисчън ме удари пак на абсолютно същото място. Отново изстенах.
- Две - прошепна той. - Ще стигнем до дванайсет.
„О, Господи!“ Усещането се различаваше от предишния път -толкова плътско, толкова... необходимо. Крисчън галеше дупето ми с дългите си пръсти, а аз бях безпомощна, преметната върху него и подпряна на леглото, зависеща от неговата милост и от собствената си свободна воля. Той пак ме удари, малко настрани, и още веднъж, от другата страна, после спря, бавно смъкна бикините ми и ги изхлузи от краката ми. Нежно прокара длан по дупето ми, преди да продължи да ме пляска - всеки парещ удар по мъничко утоляваше желанието ми... или го разпалваше... не знаех. Оставих се на ритъма им, поемах всеки удар, наслаждавах се на всеки удар.
- Дванайсет - промълви Крисчън с нисък дрезгав глас. Отново ме погали по дупето, прокара пръсти надолу към влагалището ми и пъхна два пръста в мен: въртеше ги в кръг и ме измъчваше.
Високо простенах. Тялото ми взе връх и аз свърших, конвул-сивно свивайки се около пръстите му. Беше невероятно силно, неочаквано и бързо.
- Точно така, бебчо - одобрително промълви той и развърза китките ми, докато аз лежах задъхана и изнемощяла върху него. Пръстите му продължаваха да са в мен.
- Още не съм свършил с теб, Анастейжа - каза Крисчън и се измести, без да вади пръстите си. Спусна коленете ми на пода, тъй че да се надвеся над леглото. После коленичи зад мен и си свали ципа. Измъкна пръстите си от влагалището ми и чух познатото разкъсване на станиоловото пакетче. - Разтвори си краката - изръмжа Крисчън и аз се подчиних. Той ме погали отзад и проникна в мен.
- Ще стане бързо, бебчо - прошепна Крисчън, хвана ме за хълбоците и започна да влиза и излиза от мен.
- О! - извиках аз, но беше вълшебно. Той директно стигаше до болката между краката ми, правеше го многократно и с всеки рязък сладостен тласък я угасяваше. Усещането бе умопомрачително, тъкмо от каквото се нуждаех. Оттласквах се назад да го посрещна и аз, тласък за тласък.
- Ана, недей - изсумтя той в опит да ме накара да застана неподвижно, но аз го желаех прекалено силно и се притисках към него, синхронизирайки тласъците си.
- Мамка му, Ана - простена той, докато свършваше, и това ме накара отново да свърша, хвърли ме в изцеляващ оргазъм, който сякаш продължи безкрайно, изстиска ме докрай и ме остави изтощена и задъхана.
Крисчън се наведе и ме целуна по рамото, после се измъкна от мен. Прегърна ме, отпусна глава по средата на гърба ми и двамата останахме така, коленичили до леглото. Колко време? Секунди? Дори минути, докато си поемем дъх. Болката в слабините ми я нямаше и изпитвах единствено успокояваща, приятна ведрина.
Крисчън се раздвижи и ме целуна по гърба.
- Струва ми се, че ми дължите един танц, госпожице Стийл.
- Хмм - отговорих. Наслаждавах се на отсъствието на болка и на приятната възбуденост.
Крисчън седна и ме притегли в скута си.
- Нямаме много време. Хайде. - Целуна ме по косата и ме накара да се изправя.
Измърморих, обаче седнах на леглото и вдигнах бикините си от пода. Лениво отидох до стола, за да си взема роклята. С безпристрастен интерес забелязах, че по време на акта не съм си събула обувките. Крисчън вече завързваше папийонката си, след като беше оправил тоалета си и леглото.
Докато се обличах, разгледах снимките на таблото. Крисчън изглеждаше страхотно още като нацупен тийнейджър: с Елиът и Мия на ски писта, сам в Париж - Триумфалната арка издаваше местонахождението му, в Лондон, Ню Йорк, Големия каньон, операта в Сидни, дори на Великата китайска стена. Господарят Грей беше обиколил света още съвсем млад.