Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Той се стрелна през фоайето, тръгна нагоре по порутено стълбище и влезе в едностайното си жилище, като бързо завъртя ключа отвътре.
Жилището му беше не само тясно, но и старо - вероятно оставаха пет години до събарянето му. Половината под беше застлан с линолеум, а другата половина - с килим, но беше трудно да се различат. Линолеумът се беше накъсал по краищата и беше придобил мъхестия вид на вълнена материя, а килимът беше станал корав като дъска. Стъклата на прозорците бяха толкова мръсни, че през тях не се виждаше нищо, което всъщност беше добре, защото нямаше нужда от щори. Душът работеше, както и казанчето на тоалетната, но мивката в кухнята беше запушена още от деня, в който се беше нанесъл тук. Беше се пробвал безуспешно да я отпуши с препарат, но се бе отказал от по-нататъшни опити. Не искаше да узнае какво беше напъхано вътре.
Както винаги, когато се прибереше в петък, отвори прозорецът и огледа улицата. В офиса на горещата линия отсреща светеше, но Мери не беше зад бюрото си.
Джон смръщи вежди. Може би беше болна. Имаше вид на изтощена, когато бе гостувал в дома й.
Реши на следващия ден да отиде с велосипеда си до дома й, за да провери как е.
Радваше се, че най-накрая беше събрал смелост да се сближи с нея. Тя беше така мила. Беше много по-приятно да се общува с нея лично, отколкото по телефона. А фактът, че владееше езика ни знаците? Нима това не беше съдба?
Затвори прозореца, отиде до хладилника и освободи въженцето, което придържаше вратата му затворена. В него имаше шест бурканчета протеинов шейк с аромат на ванилия. Извади две, а след това закрепи въжен-цето на мястото му. Предполагаше, че неговият апартамент е единственият в сградата, който не гъмжеше от насекоми. И то само защото не държеше никаква храна у дома си. Стомахът му просто не я понасяше.
Седна на леглото и облегна гръб на стената. Тази вечер имаше много работа в ресторанта и раменете го боляха.
Отпи предпазливо глътка от първото бурканче с надеждата стомахът му да не му създава проблеми и взе най-новия брой на списание „Мускули и Фитнес". Беше го прочел вече два пъти.
Втренчи поглед в мъжа на корицата, чиито огромни и здрави бицепси и трицепси, гръдни и коремни мускули издуваха загорилата му кожа. За да се подсили впечатлението за мъжественост, около него се беше увило като панделка красиво момиче, облечено в яркожълт бански костюм.
Джон от години четеше подобен род списания и беше спестява месеци наред, за да си купи малка желязна стойка с щанга. Вдигаше упорито тежести шест дни в седмицата. И нямаше с какво да се похвали. Независимо от усилията, които полагаше, и от отчаяното му желание да увеличи размера и здравината на мускулите си, не успяваше да натрупа никаква маса.
Отчасти виновна беше диетата му. Тези шейкове с високо съдържание на протеин бяха единственото, от което не му се повдигаше, а в тях нямаше кой знае колко калории. Макар че проблемът не беше свързан единствено с храната. Генетичното му наследство също не беше добро. На двайсет и три годишна възраст той беше висок сто шейсет и осем сантиметра и тежеше четирийсет и шест килограма. Нямаше нужда да се бръсне нямаше косми по тялото си. И никога не беше получавал ерекция, приличаше на момче, не на мъж. Беше слаб. Но най-лошото бе, че не се променяше. През последните десет години не беше наддал нито грам, нито сантиметър.
Тази монотонност на съществуването му го отегчаваше, изтощаваше, изцеждаше. Бе изгубил надежда, че някога ще се превърне в мъж, а приемането на реалността го беше състарило. Чувстваше се грохнал в дребното си тяло.
Само едно нещо му носеше облекчение. Обичаше да спи. В сънищата си се виждаше как се бие, силен и уверен в себе си … мъж. Нощем, когато очите му бяха затворени, той беше страховит, стиснал кинжал в ръката си убиец, изключително добър в онова, което върши. Но убиваше само от благородни подбуди и не беше сам. Имаше братя, добри воини като него и също толкова предани на смъртта.
В сънищата си правеше секс с красиви жени, които издаваха странни звуци, когато влизаше в телата им. Понякога беше с повече от една и ги обладаваше яростно, защото те искаха това, а неговите желания съвпадаха с техните. Любовниците му забиваха нокти в гърба му и драскаха кожата му, докато тръпнеха и извиваха тела под него. С победоносен вик той се изливаше във влажната им горещина. Онова, което следваше, говореше за извратеност и поквара и извикваше ужас у него. След като стигнеше до върха, пиеше от кръвта им, те също се хранеха от неговата и тази дива лудост обагряше в червено белите чаршафи. Накрая, когато всички нужди и желания биваха удовлетворени, той ги прегръщаше нежно, а те го гледаха с блеснали очи, в които се четеше единствено обожание. После-двалите мир и хармония бяха като благословия.