Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
работата.
Всичко това вече започна да ми писва.
– Нима? И как предлагаш да го направим?
Виктор се усмихна.
– Като издигнем кандидатурата на Василиса за кралица.
Тъй като си имах работа с Виктор Дашков, не би трябвало
да се изненадвам от нищо, което каже. Фактът, че продължава-
ше да ме хваща неподготвена, беше поредното доказателство
за размерите на лудостта му.
– Това – заявих – е невъзможно.
– Не съвсем – отвърна той.
Вдигнах раздразнено ръце.
– Ти изобщо схвана ли за какво говорехме? Цялата работа
се свежда до това, Лиса да получи пълни права в обществото
на мороите. Та тя дори не може да гласува! Как ще се канди-
датира за кралица?
– Всъщност според закона може. Съгласно условията за
номиниране, всеки член на кралска фамилия може да се кан-
дидатира за трона. Това е всичко, което е записано. Един член
от всяка фамилия. Не се споменава от колко души трябва да
се състои семейството, както е в случая с правото ѝ да гласува
в съвета. Тя просто се нуждае от три номинации, а законът не
определя от коя фамилия трябва да бъдат направени.
Виктор говореше толкова точно и ясно, все едно цитираше
от някой учебник по право. Запитах се дали знае наизуст всич-
ки закони. Предполагам, че ако някой смята да прави кариера,
като нарушава законите, то навярно би трябвало добре да ги
познава.
– Който е писал този закон, вероятно е предположил, че
кандидатите ще имат и други членове на семейството. Просто
не са си дали труд изрично да го уточнят. Това ще кажат, кога-
то Лиса се кандидатира. Ще се противопоставят.
– Онези, които ѝ отказват правото на глас в съвета заради
един ред в закона, където се споменава друг член на семейство-
135
р и ш е л м и й д
то, могат да се противопоставят колкото си искат. Ако техният
аргумент е, че всяка подробност трябва да се взима предвид, то
би трябвало да направят същото и по отношение на изборния
закон, където, както вече казах, не се споменава нищо за необ-
ходимостта от друг член на фамилията. – Устните на Виктор се
извиха в усмивка, супер уверена. – Казвам ти, че според закона
няма абсолютно нищо, което да ѝ попречи да го направи.
– Ами възрастта ѝ? – изтъкнах. – Принцесите и принцове-
те, които се кандидатират, винаги са стари. – Титлата принц
или принцеса се полагаше на най-възрастния член на фамили-
ята и по традиция съответно те се кандидатираха за крал или
кралица. Семейството можеше да реши да номинира някой по-
подходящ, но дори и тогава – доколкото знаех – винаги беше
някой по-възрастен и опитен.
– Единственото условие за възрастта е кандидатът да е пъл-
нолетен – отвърна Виктор. – Тя е на осемнадесет. Отговаря на
изискването. Останалите фамилии имат по-големи възмож-
ности за избор, така че съвсем естествено е да изберат някой,
който изглежда по-опитен. В случая с Драгомир? Е, в момента
няма кой друг, нали? Освен това младите монарси не са пре-
цедент. Има една много известна кралица, Александра, която
не е била много по-възрастна от Василиса. Много обичана,
забележителна. Статуята ѝ се намира до входа на църквата.
Размърдах се неловко.
– Всъщност... хм, вече не е там. Взриви се.
Виктор се слиса. Очевидно беше чул за бягството ми, но не
и всички подробности.
– Това не е важно – заявих припряно, чувствайки се ви-
новна, че косвено съм отговорна за взривяването на статуята
на прославената кралица. – Цялата тази идея да използваме
Лиса, е абсурдна.
– Ти няма да си единствената, която мисли така – съгла-
си се Виктор. – Те ще спорят. Ще влязат в словесен двубой.
Накрая законът ще надделее. Ще трябва да приемат кандида-
турата ѝ. Тя ще се яви на изпитите и вероятно ще ги вземе.
После, когато дойде време за гласуване, според закона за тези
процедури се изисква още един член на семейството, който да
подкрепи вота.
136
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Главата ми вече напълно се замая. Чувствах се умствено
изтощена да слушам всички тези вратички в закона и юриди-
чески хватки.
– Я го кажи направо и на прост език – наредих му.
– Когато настъпи моментът за гласуване, тя няма да може
да бъде избрана. Няма семейство, което да изпълни условията
за реалните избори. С други думи, според закона тя може да
се кандидатира и да вземе изпитите. Но никой няма да може да